Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
С последно усилие боецът заразказва. Войниците и Лунната стража преследвали избягалото създание и още един, неидентифициран беглец през гората, следвайки дирите им дори в мъглата, въпреки изгряващото слънце. Така и не видели двете си жертви, но били сигурни, че е само въпрос на време да ги спипат.
След това неочаквано се натъкнали на първия звяр.
Никой не бил виждал подобно нещо. Дори мъртво, то плашело нощните елфи. Харго’тен, водещият заклинател, усетил нещо магическо в него. Наредил на другите да изчакат няколко крачки назад, докато проучва трупа. Никой не оспорил решението.
Тъкмо слизал от пантерата, когато вторият звяр му се нахвърлил.
— Дойде иззад най-близките дървета, г-господарю… — изпелтечи оцелелият — и се затича право към… Харго’тен! У-уби пантерата му с един удар и п-после…
Магьосникът нямал никакъв шанс. Преди изненаданият нощен елф да реагира, пипалата на чудовището се изстреляли напред и се впили като пиявици в гърдите на Харго’тен. Водачът на Лунната стража закрещял по начин, който никой боец никога не бил чувал. Пред очите на другите се свил и изсъхнал, превърнал се в куха черупка, която чудовището захвърлило.
Когато най-сетне се съвзели от шока, останалите нощни елфи със закъснение се нахвърлили върху звяра, за да отмъстят за смъртта на Харго’тен.
Твърде късно осъзнали, че те самите са плячка, когато трети звяр ги нападнал изотзад. Били хванати в капан между двете демонични сили.
Последвалото клане новодошлите бяха видели със собствените си очи.
Лунните стражи бързо паднали, магически им сили ги правели по-привлекателна плячка. Войниците се справили само малко по-добре, но техните остриета поне имали някакъв ефект върху демоните…
Разказът на оцелелия ставаше все по-непоследователен. Когато стигна финала, където той и трима други се събрали заедно на едно място, за да дадат последен отпор, лорд Рейвънкрест и Илидан едва разбираха бръщолевенето му.
Внезапно боецът млъкна. Рол’тарак вдигна поглед от него:
— Отново припадна, господарю. Страхувам се, че може и да не се събуди повече.
— Виж дали можеш да направиш нещо за него, за да намалиш болката му. — Благородникът се намръщи. — Искам да огледам по-добре първия труп. Магьоснико, ела с мене.
Рейвънкрест и Илидан поеха обратно по следата. Двама стражи веднага ги последваха, а другите войници продължиха да оглеждат местността в напразен опит да намерят още оцелели.
— Какво мислиш за тази история? — попита командирът-ветеран. — Чувал ли си за подобни неща?
— Никога, господарю… но все пак не принадлежа към Лунната стража и не разполагам с цялото им магическо познание.
— Каква ли полза са имали от него! Харго’тен винаги е бил твърде самоуверен! Повечето от Лунната стража са такива!
Илидан изсумтя неопределено.
— Ето го…
Злокобният звяр изглеждаше така, сякаш все още се опитва да махне кола от гърлото си. Въпреки отворените рани по тялото му, върху създанието нямаше накацали мършояди, нито дори мухи. Сякаш самият горски живот беше отвратен от мъртвия нашественик.
Рейвънкрест се обърна към двамата войници:
— Проверете пътеката, по която тръгнахме. Вижте дали пътят, по който сме минали, а преди нас и първият отряд, продължава нататък. Все още искам да пипна този зеленокож звяр… сега повече от всякога!
Когато другите двама тръгнаха, благородникът и Илидан слязоха от пантерите, а първият извади острието си. Нощните саблезъби изобщо нямаха желание да стоят близо до мъртвото чудовище, затова ездачите им ги отведоха до едно дебело дърво малко встрани и завързаха юздите им за него.
Когато се върна до трупа, лорд Рейвънкрест коленичи.
— Просто ужасяващо! През всичките си години никога не съм виждал нещо такова… — Той вдигна слузестото пипало. — Странен израстък. Значи с това другата хрътка е изсушила Харго’тен. Какво мислиш?
Без да откъсва очи от размахания пред лицето му крайник, Илидан успя да смотолеви:
— В-вампирско е по природа, господарю. Някои създания пият кръв, но това търси магическа енергия. — Той се огледа. — Другото пипало е откъснато…
— Да, така е. Вероятно от някое животно…
Докато благородникът продължаваше с аутопсията, Илидан се замисли върху смъртта на чудовището. Войникът беше казал, че вече било мъртво. За бързия ум на младия нощен елф беше ясно, че тези, които са го убили, са Малфурион и Брокс… а съдейки по свирепата битка, която се беше провела, Илидан бе готов да заложи по-скоро на мощния орк.