Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Средната скорост на контейнеровозите спаднала през 1970-те години, тъй като цената на горивото скочила след петролните кризи от 1973 г. и 1978 г. Маклийн видял възможност да построи четиринайсет големи, но бавни „Еконкораби“ в Южна Корея, създадени да обикалят неспирно света в източна посока, като така никога не се връщали празни. Идеята била хитра, но не сработила. Цените на петрола се смъкнали, а графиците за обиколките на света се оказали ненадеждни. През 1986 г. „Маклийн Индъстрийс“ обявява несъстоятелност с дълг от 1,2 милиарда долара – най-мащабният банкрут в американската история по онова време. Големият любител на рисковете този път поел твърде голям риск. Бил разтърсен от неуспеха си и известно време странял от светлините на прожекторите. Маклийн почива през 2001 г. на осемдесет и седем години, а в сутринта на погребението му всички контейнеровози по света надули свирки едновременно.
Наследството на Маклийн е необятната търговия с контейнери през океаните, която днес е от жизнено значение за световната икономика. Днес някои кораби превозват по повече от 20 000 6-метрови контейнера всеки и могат да бъдат разтоварени и натоварени за едва три дни. Маклийн е бащата на съвременната търговия, но не е изобретил нищо особено новаторско, да не говорим за високи технологии. Ако той не беше осъществил тази революция, вероятно някой друг щеше да я извърши. Но той успя.
Закъсня ли багажът на колела?
Като млад съм мъкнал тежки сакове по жп гари и летища и смятам куфара на колелца за едно от върховите достижения на цивилизацията. Но за нещо толкова нискотехнологично той се появява изненадващо късно, чак след като човек стъпва на Луната за пръв път. Какво е възпирало някой да изобрети куфара на колелца през 1960-те години? Защо се появява толкова късно? Саковете на колела са отличен пример за закъсняла иновация, която би трябвало да се появи по-рано. Но дали наистина е така?
Един ден през 1970 г. Бърнард Седоу, старши директор в компания за производство на куфари в Масачузетс, заминал на почивка в Аруба със семейството си. На връщане се наредил на опашката пред митническото бюро на САЩ и честичко вдигал двата тежки сака, докато се тътрел напред. Тъкмо тогава край него минал служител на летището с някаква тежка машина, качена върху количка на колелца. „Знаеш ли, ето какво ни трябва за багажа“, казал Седоу на жена си. Върнал се у дома, махнал четири колелца от едно шкафче и ги завинтил върху куфар. После му сложил каишка и започнал да го дърпа без никакво усилие из къщата. Кандидатствал за патент за багаж на колелца и го получил през 1972 г. В документите за кандидатстване написал: „Багажът всъщност се плъзга. Нещо повече, практически всеки човек, без значение от ръст, сила или възраст, може с лекота да тегли багажа, без усилие и без напрежение“.
Но когато Седоу показал грубия си прототип на продавачите, те започнали да му отказват един по един. Възраженията им били много и различни. Защо да утежняваш куфара с колелца, като можеш да го сложиш на количка или да го дадеш на носач? Защо да го оскъпяваш? В продължение на няколко години Седоу не стигнал до никъде, докато най-накрая универсалният магазин „Мейсис“ поръчал от Седоу гама „чанти, които се плъзгат“ и светът постепенно последвал примера.
Един поглед из историята на патентите показва, че г-н Седоу не е първият, който се опитва в тази област. Артър Браунинг кандидатствал за патент за багаж на колелца година преди него, през 1969 г. Грейс и Малкълм Макинтайър пробвали през 1949 г. Кларънс Норлин патентовал през 1947 г. куфари с прибиращи се колелца, за да се подреждат по-лесно в ограничено място. Барнет Бук искал патент за куфар на колела през 1945 г. А Сейвиър Мастронтонио през 1925 г. патентовал „платформа за багаж“, която можела да се използва за теглене или бутане на „сак, раница, куфар или други такива“. В приложената илюстрация страхотна дама с рокля на райета бута пред себе си пътническа чанта посредством дълга твърда дръжка.
Ясно е, че проблемът не бил в липсата на вдъхновение. Пречката пред налагането на куфарите на колелца била основно архитектурата на гарите и летищата. Носачите били многобройни и с охота хващали багажа, особено на големите клечки. Пероните и залите били малки и близо до удобни места, където колите спирали току до тях. Имало много стъпала, летищата били далеч от днешните размери. Пътували повече мъже, отколкото жени, и се притеснявали, че няма да изглеждат достатъчно силни, че да си носят чантите. Колелцата били тежки, чупели се лесно и всяко се извъртало накъдето му скимне. Производителите на куфари подходили с неохота и бавно приели новата идея, но не всички грешали. Светкавичното развитие на въздушния транспорт през 1970-те години и увеличеното разстояние, което трябвало да изминат пътниците, създало преломен момент и куфарите на колелца се появили някак естествено.