Човек без куче [bg]

— Да.

— Ще ми разкажете ли нещо за него?

— Какво ви интересува?

— Искам да си съставя най-обща представа що за младеж е Хенрик. Добър студент ли е; спокоен или тревожен; от какво се вълнува; споделя ли проблемите си с вас…

Тя преглътна и кимна. Опита се да махне някаква прашинка от ъгълчето на окото си.

— Хенрик винаги е споделял с мен лични неща. Много е старателен и ученолюбив. Лесно постига успехи. Бива го във всичко, с което се захване: следване, спорт, музика…

— Приятели?

— Питате дали има приятели?

— Да.

— Много е общителен. Винаги е бил откровен с мен. Искам да знаете, че се… гордея със сина си, господин комисар.

Този път Гунар Барбароти не я поправи. Затвори бележника си и го остави върху дивана. Прибра химикалката в джоба си и преплете пръсти над дясното си коляно — заучен в практиката жест, доказал, че внушава доверие у събеседника. Понякога инспекторът се срамуваше от навика си да използва тази хитрина.

— Едно нещо не ми стана ясно — призна той.

— Кое?

— Хенрик най-вероятно се е измъкнал от къщата през нощта.

— Да.

Тя се мъчеше да извади прашинката, която дразнеше окото й, и Гунар реши да не я пришпорва.

— Сещате ли се за някаква основателна… или поне вероятна причина синът ви да стане от леглото си и да излезе навън… посред нощ?

— Не… — колебливо отвърна тя.

— Случвало ли се е да ходи насън?

— Не, никога.

— Има ли мобилен телефон?

— Разбира се. Откакто изчезна, непрекъснато се опитваме да се свържем с него.

— И той не вдига?

— Не. Защо ми задавате този въпрос, щом и сам се досещате за отговора?

Гунар Барбароти внимателно обмисли как да формулира отговора си:

— Питам ви, защото според мен съществуват две възможности.

— Две?

— Да, две. Или някой е извикал сина ви по телефона, или Хенрик е решил да излезе, преди да си легне.

— Аз…

— Коя от двете възможност ви се струва по-вероятна?

— Нито едната, нито другата.

— Хрумва ли ви друго обяснение?

Тя смръщи вежди и поклати бавно глава, този път по-енергично, но овладяно, сякаш непрекъснато внимаваше да не извършва прекалено нервни движения.

— Лично на мен ми хрумва само още едно обяснение за изчезването му — призна Гунар Барбароти и за разнообразие сплете пръсти над лявото си коляно, — но то не е особено вероятно.

— А именно?

— Някой го е отвлякъл.

— По-идиотско обяснение не съм чувала — изсумтя Ева Хермансон Грунт. — Как ще го отвлекат? Та той е голям човек!

— Съгласен съм. Исках просто да изключим всички възможности. И аз не допускам да са го отвлекли. Как се чувстваше Хенрик в Упсала?

Въпросът я хвана неподготвена.

— В Упсала ли? Ами добре… добре. За повечето студенти първият семестър в университета е обикновено малко стресиращ, разбира се.

— Какво имате предвид?

— Как какво?

— От думите ви останах с впечатлението, че Хенрик е имал някакви неприятности.

Изгледа го за секунда, стиснала раздразнено устни.