![За честта на Вор [Shards of Honor - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/6/5/za-chestta-na-vor-shards-of-honor-bg-download.jpg)
За честта на Вор [Shards of Honor - bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #3
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-000-4
- Переводчик: Николай Василев
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «За честта на Вор [Shards of Honor - bg]». Краткое содержание книги:
Предаден и изложен на смъртна опасност, Воркосиган среща жената, способна да го разбере и подкрепи, когато трябва да вземе най-важното решение в своя живот.
— Слушам, сър! — стегнато отвърна Вен и образът му изчезна.
— Най-напред трябва да върнем транспортните кораби! — промърмори под нос Воркосиган и се надигна от стола. Обърна се и видя напрегнатите лица на Корделия и Илиан.
— Откъде знаете за… — започна лейтенантът, но Корделия завърши вместо него:
— …за плазмените огледала?
— От теб, Корделия — отсече бараярецът с каменно лице. — Говореше насън, докато Илиан го нямаше. Предполагам, че това се дължи на малката доза специално лекарство, което докторът сложи в храната ти по мое настояване… Абсолютно безвредно, можеш да бъдеш сигурна…
Тя подскочи, на лицето й се изписа ужас:
— Но това… Това е подло! Далеч по-гадно от изтезанията!
— Отлично, сър! — извика с широка усмивка Илиан. — Знаех си, че ще измислите нещо!
Воркосиган му хвърли един кос, изпълнен с неприязън поглед.
— За съжаление всичко беше напразно! — измърмори той. — Потвърждението на информацията дойде твърде късно, за да можем да реагираме.
10.
Илиан се върна за Ботари сравнително бързо — само след около час. Но за Корделия дойде значително по-късно, оставяйки я почти дванадесет часа съвсем сама. Тя се запита дали през това време да не извърши някой и друг дребен саботаж, но после се отказа. Нямаше смисъл, особено след като Воркосиган вече обяви намеренията си за пълно отстъпление.
Лежеше на койката, в душата й се гърчеше черно отчаяние. Оказа се, че и той е като всички останали. Очевидно Ворутиер е знаел какво говори, когато подхвърли онова „миличкият стар боец, скъпият лицемер“… Не, не е така! Това е несправедливо. Той беше изпълнил дълга си, като бе измъкнал от нея толкова информация, колкото можеше да получи. Нали и тя се опита да направи същото? При това беше запазил тази информация за себе си — това ясно пролича от изненадата на Илиан. От всичко това изводът е един: или крие хапчета за разпит някъде из кабината си, или…
— Просвети Боже! — простена Корделия. — В какво се забърках? — Стана и започна да кръстосва из тясното помещение. Мозайката бавно се подреждаше в главата й.
Дълбоко в себе си беше уверена, че Воркосиган не е прибягвал до скрита форма на разпит. Той предварително е знаел за плазмените огледала.
И по всяка вероятност е бил единственият сред висшето военно командване на Бараяр, който е знаел. Ворхалас и принцът не са разполагали с подобна информация, Илиан — също.
— Слагаш вмирисаните яйца в една кошница… — промърмори на глас тя. — А после изхвърляш кошницата… О, не! Това не може да е негов план! Изключено!
Изведнъж късчетата на мозайката се подредиха, пред очите й се разкри ужасна картина. Най-страшният политически заговор в историята на Бараяр! Най-сложният, най-изпипаният! Труповете на жертвите потъват в планина от убити и остават неидентифицирани докрай!
Но все някой трябва да му е предал тази информация, нали? И това е станало в отрязъка от време между бягството й от кораба с разбунтувал се екипаж и сегашният тежък момент — моментът на отчаяните му опити да изтегли разбитата си армада от полесражението, преди окончателното й унищожение. Всичко е било организирано в някоя луксозна стая с резедави тапети, от майстор-хореограф с богат опит в танца на смъртта… За сметка на честта на един достоен мъж, докрай верен на своя дълг.
Ворутиер. Демоничното чудовище започна да се смалява пред очите й. Превърна се в мишка, после в насекомо, накрая в незначителна прашинка…
Господи! Арал наистина е бил подлуден. Ами императора? Нали принцът е НЕГОВ син? Възможно ли е всичко това? Или полудявам, като Ботари?
Наложи си да седне, а след това и да се изтегне върху койката. Но сложните пипала на коварния заговор продължаваха да мърдат в съзнанието й. Предателство, после второ, трето… Кръвта свистеше във вените й. Да, всичко е било насочено към една определена цел…
— Може би не е вярно — тръсна глава тя. — Ще го попитам и вероятно той ще ми отговори точно така… Разпитал ме е, докато спя, и нищо повече. Но ние ги смазахме. Аз съм героинята, която спаси Ескобар. А той просто е войник, който изпълнява дълга си… — Обърна се на една страна и отправи поглед в мрака: — Прасетата имат криле, чрез някое от тях може би ще отлетя за дома…
После се появи Илиан и кошмарите най-сетне свършиха. Насочиха се към командната зала.
Веднага усети промяната в атмосферата. Хората от охраната я гледаха по друг начин; всъщност, изобщо избягваха да я гледат. Процедурата не бе променена, но приложението й беше някак по-меко и незабележимо. Позна лицето на един от тях. Беше пазачът, който й съчувстваше преди срещата с Ворутиер. По всичко личеше, че е получил нови отговорности; най-ярко потвърждение за това бяха двете червени шевици на лейтенант, прикрепени набързо за якичката му. Позволиха й да свали маскировъчния комбинезон на Ворутиер на спокойствие, дадоха й да облече оранжева пижама и я изпратиха под конвой в нормална килия.