Хари Потър и затворникът от Азкабан

— О, много ви благодаря, господин министър!

Хари проследи как лъскавите токчета се отдалечиха и пак се върнаха. Сърцето му сякаш се бе качило в гърлото. Как не се сети, че и за учителите това бяха последните почивни дни преди края на срока! И колко ли дълго ще седят тук? А и му трябваше време да се промъкне най-напред до „Меденото царство“, за да успее да се прибере в училището до вечерта… Кракът на Хърмаяни нервно потропваше до него.

— Е, какво ви води в този край на гората, господин министър? — чу се гласът на мадам Розмерта.

Хари видя как тялото на Фъдж се завъртя в стола — вероятно той се оглеждаше да не го подслушват. Чак тогава заговори с тих глас:

— Какво друго, мила, освен Сириус Блек? Не се съмнявам, че си чула какво стана в училището в Деня на Вси светии.

— Дочух някаква мълва — призна мадам Розмерта.

— Успя ли да разгласиш из цялата кръчма, Хагрид? — сърдито попита професор Макгонъгол.

— Мислите ли, че Блек все още се върти наоколо? — прошепна мадам Розмерта.

— Сигурен съм — отсече Фъдж.

— Знаете ли, че дименторите на два пъти претърсваха заведението ми? — каза мадам Розмерта с леко огорчение в гласа. — Подплашиха всичките ми клиенти… Зле се отрази това на бизнеса ми.

— Розмерта, миличка, и на мен са ми толкова противни, колкото и на теб — каза Фъдж с известно неудобство. — Необходими са предпазни мерки за съжаление, това е… току-що срещнах няколко от тях. Беснеят срещу Дъмбълдор, че не иска да ги пусне да припарят до замъка.

— Има право — намеси се остро професор Макгонъгол. — Как да преподаваме с такива ужасни създания по петите ни?

— Да, да… — намеси се с тъничък глас дребничкият професор Флитуик, чиито крака не стигаха до пода.

— Така или иначе — замисли се Фъдж, — те са тук, за да пазят всички ни от нещо много по-лошо… Знаем на какво е способен Блек.

— Вижте какво, аз все още не мога да повярвам — сериозно каза мадам Розмерта. — От всички онези, които преминаха на страната на Тъмните сили, най-малко бих очаквала това от Сириус Блек. Та аз го помня още като беше момче в „Хогуортс“! Ако тогава ми бяхте казали какъв ще стане, бих ви отговорила, че сте попрекалили с медовината.

— Много неща не знаеш, Розмерта — хладно отвърна Фъдж. — най-голямото му злодеяние не е известно на обществеността.

— Злодеяние ли? — попита мадам Розмерта с нескрито любопитство. — Че какво по-лошо от убийството на всички ония клети хора?

— Има и по-лошо — отвърна Фъдж.

— Не мога да повярвам. Какво ли може да е то?

— Нали каза, че си го спомняш още от „Хогуортс“, Розмерта — намеси се с тих глас професор Макгонъгол. — А помниш ли кой беше най-добрият му приятел?

— Естествено — изсмя се леко мадам Розмерта. — Където единият, там и другият, нали така беше? А колко пъти са идвали тук… охооо… и все ме разсмиваха. Вечният дует — Сириус Блек и Джеймс Потър!

Хари изпусна халбата си, която шумно издрънча. Рон го срита.