Невестата от Шербрук
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невестата от Шербрук». Краткое содержание книги:
София си играе с всеки мъж, докато не среща Райдър. Наистина ли тя е страхотната съблазнителка на острова? Една ужасяваща тайна чака…
Съществуваше само мрак. Жена му все още се възстановяваше от болестта си и въпреки това тя не ядеше достатъчно, за да се закрепи. Искаше да й каже да яде повече, защото има нужда от сила, когато си я представи как насочва проклетата маса към главата му. Достатъчно силна беше, за да го унизи. Погледна Мелисанда, толкова бе красива.
Накрая Синджън наруши тишината, казвайки весело:
— Добре, не е ли чудесно! Всички сме заедно и сме толкова много. Приятно ми е да се запозная с теб, Мелисанда, Тъй като сме роднини, надявам се, че нямаш нищо против да се държа с теб неофициално?
Мелисанда повдигна хубавото си лице, погледна незаинтересовано енергичното младо момиче срещу нея и кимна леко, казвайки:
— Не, разбира се.
Тони каза:
— Наричай я Мели, Синджън. Скъпа, Синджън е любимата ми братовчедка.
— Аз съм единствената ти братовчедка, Тони!
— О, не. Имам три братовчедки, моми, всички с изпъкнали зъби, които живеят с двайсет котки и ми плетат пантофи за всяка Коледа.
— Добре, благодаря — каза Синджън. — Мели. Харесвам това име.
За изненада на Александра сестра й действително се усмихна и каза:
— Доколкото ми е известно, никой преди не е хвърлял Александра на пода и не я е възсядал. Очите ми щяха да изскочат. Ти си много енергична.
За още по-голяма изненада на Александра, Синджън за първи път, откакто я беше срещнала, остана безмълвна и наведе глава, след като я погледна виновно.
Когато леля Милдрид, възрастна дама със стоманеносиви коси, тънки като клечки, с пронизващи очи, произнесе със своя неискрен глас: „Не съм свикнала на всичко това, Дъглас“, той знаеше, че спокойствието на масата приключи. Вътрешно се настрои за нападението на леля Милдрид и не беше разочарован.
— Чичо ти и аз пристигаме с послание от маркиза на Дакър, за да те уведомим за предстоящото посещение на скъпата му дъщеря Жулиета, която, както знаете, е красива и с благ характер и с доста голяма зестра, и виждаме тази личност на пода и всички крещят и бръщолевят. Жулиета по някаква случайност пристига утре. Тя, сигурна съм, не е прекарвала и минута от живота си, лежейки на пода, особено с някой, седящ върху нея. Ти си направил бъркотия от всичко, Дъглас. Откриваме, че вече си се оженил чрез представителство. Чухме, че Тони се е оженил за момичето, за което ти първоначално си искал да се ожениш. Странно е, Дъглас. И всичко това, без да ни кажеш и дума. Това е вероятно неприятно знамение, ти си в опасност да станеш като дядо си.
Чичо Албърт прочисти гърлото си:
— Милдрид има предвид бащата на твоя баща, Дъглас, не скъпия баща на майка ти. Другият баща почина на ловното поле, ако си спомняш — в седемдесет и девета.
— Всички сме чували за елегантния Чарлс — каза Тони. — Но не се ли обърна лисицата срещу своя ловец и не го ли изплаши толкова много, че старият граф падна и си счупи врата?
— Разбира се, че не, Тони — каза чичо Албърт. — Конят въобще не беше изплашен. Това беше лош късмет, това е всичко. Без съмнение Чарлс беше невнимателен. И не бъди непочтителен, момче, не ти отива.
Тогава леля Милдрид се обърна към съпруга си:
— Може би ловна злополука го уби в края на краищата, Албърт, но той не беше добре с главата доста преди това. Представите му за поведение съвсем не бяха приемливи — имам предвид това, че непрекъснато носеше със себе си три говорещи папагала! — и експериментите му в източното крило причиняваха много вредни миризми, който се носеха в салона и караха очите на всички да сълзят.
Дъглас гледаше втренчено като хипнотизиран. Те всички започнаха да разказват истории за ексцентричния си дядо. Изведнъж си спомни за ужасните новини, които леля му беше изтърсила. Изстена мълчаливо и после каза със заплашително спокойствие:
— Лельо Милдрид, ти каза, че дъщерята на маркиз Дакър ще пристигне?
— Разбира се. Чичо ти и аз я поканихме. Време беше някой да се заеме с това ужасно положение. Ти не се държа както подобава, Дъглас. Сега обаче това, което си направил, даже аз не мога да поправя. Женен си не за това прелестно момиче тук, което е омъжено за Тони. Твърде безсмислено объркване. Сигурна съм, че не знам какво да правя. Това не е моя вина. Ти трябва да поставиш нещата на място.
И как точно, чудеше се Дъглас, трябваше да го направи?
Леля Милдрид се облегна назад и започна да гледа мрачно телешкото си задушено.
Вдовстващата графиня на Нортклиф каза с висок, ясен глас: