Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
Лицето на Франсоа остана безизразно.
— Така си и помислих. Ето защо й е нужен съпруг. Защо да не бъде вашият племенник? Мисля, че няма нищо против. Не мога да повярвам, че предпочитате мен пред член на своето семейство.
— Признавам, че Филип беше човекът, за когото си помислих най-напред. Но вие чухте Жулиет… Катрин не го иска.
— Защо не го иска? — попита Франсоа Жулиет.
— Катрин изпитва романтична привързаност към него. Иска да го предпази от срама да се ожени за обезчестена жена. Вие не значите нищо за нея и затова сте много подходящ. — Тя вдигна рамене. — Ние ще й кажем, че Жан Марк ви е купил.
— Като скъпо ветрило или модна шапка? — попита Франсоа иронично. — Не ми харесва начинът, по който се изразявате, мадмоазел дьо Клеман.
— Не е време да спорим. Жан Марк действително ви купува, при това на добра цена. Съгласен ли сте?
Франсоа мълчеше.
— Жан Марк, предложете му повече пари.
— Ти наистина много бързаш да пилееш златото ми. Не вярвам, че алчността е онова, което кара мосю Ечеле да се двоуми, Жулиет. — Жан Марк отпи от виното. — Нека му дадем време спокойно да обмисли всичко.
— Но ние имаме нужда от него! Катрин има нужда от него.
Франсоа се втренчи в чашата си.
— Не съм виждал скоро мадмоазел Вазаро. Не е ли вече по-добре?
— Не, затваря се все повече в себе си, а тя е…
Жулиет заекна, но се овладя и продължи с подчертано спокойствие:
— Тя не знае нищо за своята бременност. Ако знаеше, не бих била сигурна, дали… — Пое си дълбоко дъх. — Вие я видяхте. Не може да понесе повече нещастия. Тя трябва да бъде закриляна. Вие трябва да я защитите. — Тя се обърна към Жан Марк. — Предложете му повече пари.
— Осемстотин хиляди — изрече Жан Марк, като сви рамене. Франсоа мълчеше. Челото му беше набръчкано.
— Защо се двоумите? — попита Жулиет. — Ще станете богат, а пък на вашия Дантон и косъм няма да му падне от главата.
Франсоа все още не казваше нищо. Жулиет тъкмо искаше да продължи с аргументите, когато Франсоа вдигна ръка.
— Стига.
— Ще се ожените ли за нея?
Лицето на Франсоа се изкриви в язвителна усмивка.
— Как бих могъл да устоя? Както мосю Андреас знае, най-силното желание на всеки мъж е да стане богат.
Жулиет въздъхна облекчено.
— Значи сте съгласен?
— В случай, че убедите мадмоазел Вазаро да ме вземе за мъж — заяви Франсоа сериозно.
— Катрин. Тя се казва Катрин. Вие сте още по-превзет от онази надута пуйка графиня дьо Ньоай. Във Версай всички я наричаха „мадам Етикет“.
— Възпитавали са ме да се отнасям с респект към по-високопоставените.
— Но според вас и вашия Дантон всички са равни — каза Жулиет презрително. Тя се изправи. — Ще ида да поговоря с Катрин.
— Бих искал да я видя — заяви Франсоа.
— Утре. Направете й посещение утре. Дайте й време да свикне с мисълта.
Гробно мълчание се спусна в салона, след като Жулиет излезе.
— Не ми се свиди зестрата на Катрин, мосю Ечеле — обясни полугласно Жан Марк, — но очаквам отплата за парите си. Не искам да бъда измамен.
— Смятате ли, че ще ви излъжа?
Жан Марк го изгледа изпитателно.
— Струва ми се, че сте по-добър, отколкото се представяте.
— Всички ние сме нещо повече от това, което изглеждаме… Жан Марк.
На домакина не убягна нито интимността, нито подигравателният тон в гласа на събеседника му и той кимна бавно.
— Трябва да ви кажа, че обичам Катрин. Щях да съжалявам, ако предложението на Жулиет беше претърпяло крах.
— Ще получите онова, за което плащате. — Франсоа издържа погледа на своя събеседник. — Но няма да ви бъда кукла на конци. Ще вървя по собствения си път.
— Странно твърдение за човек, който играе по чужда свирка.
Франсоа се надигна.
— Е, постигнахме спогодба, но времето напредна. Утре ще предложа услугите си.
Катрин седеше на мраморната пейка в градината. Погледът й беше зареян замечтано в многоъгълника от пъстроцветни розови храсти около водоскока, когато Франсоа влезе в къщата на Кралския площад. Видът й извика в паметта му спомена за онзи следобед, когато беше седял срещу нея в тази градина. Роклята й днес не беше синя, а от прост белоснежен муселин с един слънчогледово жълт шал около талията. Жълта панделка придържаше вчесаните й назад коси.
Франсоа тръгна към нея и забеляза, че тя го гледа с детински поглед.
Той се поклони според етикета.
— Добър ден, Катрин. Жулиет каза ли ви, че днес искам да ви видя?
Катрин кимна. Погледът й се беше върнал към розите.
— Какъв хубав следобед, нали? Робер твърди, че скоро щели да паднат слани, но в ден като този това изглежда просто невероятно.