Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
— Ти ме объркваш!
— С това искам да ти кажа, че всички ние притежаваме по няколко лица. — Франсоа я изгледа настойчиво, като че ли искаше да й втълпи разбиранията си. — Не мога да ти помогна, ако не ми се доверяваш. — Той впери поглед в празната чаша. — Когато слугинята влезе отново, за да разтреби масата, ще трябва да ни види заедно в леглото. — Той чу как тя уплашено си пое дъх. — Момичето ще разнесе това долу сред много кикот и смях и ще пожъне куп двусмислени подмятания. — Той спря за миг. — Затова пък утре на контролните бариери мъжагите, които ти днес намираш за толкова отвратителни, като те видят, ще си спомнят за очарователната млада жена на Франсоа Ечеле. Ще започнат да остроумничат как я е изтощила сватбената й нощ. — Той я погледна в очите. Катрин беше видимо разтревожена. — А после ще вдигнат бариерата и ще те оставят да отпътуваш за вкъщи, за твоето Вазаро. Ти нали това искаш?
— Да — прошепна тя.
Той отмести стола си назад и се изправи.
— В такъв случай да запретваме ръкави и да улавяме бика за рогата. — Той протегна ръката си. — Ела! Няма да е чак толкова ужасно.
Тя впери поглед в ръката му, сякаш това беше змия, готвеща се за нападение. После му предостави колебливо своята.
— Видя ли, никак не те заболя. — Франсоа й помогна да стане. — Е, как да бъде, можеш ли сама да се съблечеш или се налага да ти помагам?
— Сама мога.
— Добре. — Той я подбутна лекичко към леглото, после седна отново на масата и си наля вино.
— Извикай ме, когато си готова!
Разговаряше с нея като с малко дете. Защо се преструваше на самата кротост и благост, когато не беше благ?
— Смятам всичко това за излишно — каза тя.
— Аз пък не! И ако не желаеш да ми се подчиняваш заради себе си, то направи го заради приятелката си Жулиет. Тя също ще се намира утре в каретата, а рискът за нея е по-голям, ако ви задържат. — Той гледаше право пред себе си. — Всичко!
— Моля?
— Съблечи всичко!
— Не мисля, че…
— Съблечи се!
Повелята беше толкова рязка, че тя побърза да разкопчее роклята си. В тишината на стаята чуваше само собственото си учестено дишане. Защо правеше той това? Тя никога не биваше да се люби с него. На драго сърце би скочила сега и би избягала. Би изтичала по най-прекия път до дома на Кралския площад. Жулиет щеше да й помогне! Жулиет никога нямаше да допусне този недодялан, жесток човек да я командува, както му скимне!
Жулиет! Заради Катрин Жулиет беше убила някакъв мъж и затова се налагаха особени мерки на предпазливост. Може би Франсоа беше прав и благодарение на тази комедия Жулиет щеше да премине безпрепятствено контролните проверки? Внезапно Катрин осъзна, че стоеше, както майка й я беше родила. Гола-голеничка! Тя се втурна към постелята, шмугна се между завивките и ги притегли чак до брадичката си.
Франсоа продължаваше да гледа пред себе в някаква известна само нему точка и си пиеше виното. Минутите се нижеха, без да нарушават безмълвието.
У Катрин се надигна негодувание.
— Готова съм!
Когато той се изправи, към негодуванието й се прибави и паника.
— Добре, Катрин. Не бой се, няма да те докосвам. — Тонът му беше загубил остротата си и сега беше доброжелателен и успокояващ. — Съблече ли се? — Той бавно се обърна към нея.
Тя се беше изпънала като свещ в кревата, придърпала завивката чак до брадичката си, насочила подозрително и неодобрително поглед към него.
Набиваше му се в очи гладката кожа на раменете й, които бяха открити.
— Както виждам, ти си готова.
Той бавно тръгна към нея.
Тя се отдръпна към края на леглото.
Той се отпусна до нея.
— Няма да те притеснявам! Имаме време.
Тя го погледна безмълвно.
— Ти май зъзнеш? Да запаля ли огън?
Тя поклати отрицателно глава.
— Искаш ли чаша вино?
— Не!
Когато се наведе към нея, за да я чува по-добре, тя затрепери.
— Sacre bleu! — изруга той и подскочи. — Ще престанеш ли да трепериш най-сетне? Казах ти да не се страхуваш от нищо! Мислиш ли, че на мен ми е леко? Боже милостиви, аз…
— Престани с ругатните си! — Избухването му отприщи ответа реакция и у нея. Изпълнена с гняв, тя го стрелкаше с очи. — Не издържам повече! Най-напред допускаш тези отвратителни грубияни да говорят мръсотии по мой адрес, после ме командваш, както ти скимне, и на всичкото отгоре ругаеш в мое присъствие, както никой мъж с добри обноски не би си позволил.
Изненадан, Франсоа впери поглед в нея.
Тя посочи към леглото.
— Всичко това наистина може и да е нужно, но никак не ми е леко.
— Е, това вече не е по моя вина. Аз се държах благоприлично досущ като този франт Филип. Не мога да се сетя някога да съм се обръщал към жена с толкова красиви думи.