Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
— Не съм предполагал, че може толкова да се разстрои. Иди при нея. Много е зле.
— Може би е по-добре аз да се кача и да й обясня, че искам този брак и доброволно съм взел решението си. Не разбирам откъде идва тази внезапна омраза към мен. Толкова искам да помогна на това клето момиче.
— За да усети, че я съжалявате, така ли? — Жулиет изтича нагоре по стълбището. — Дори Жан Марк би бил по-добър съпруг от вас.
— Значи все пак не съм най-тежкият случай? — извика Жан Марк подире й.
— По-добре си спестете сарказма, защото пак се провалихте. Не разбирам защо един съпруг се оказва чак такъв неразрешим проблем, Франсоа твърди, че вие често постигате целите си с подкуп. Ами купете й тогава един мъж!
— Ах, значи да й купя мъж? Може би на пазара за роби в арабската пустиня? Или да го пленя в някоя джунгла?
— Това си е ваша работа. Аз ви казах какво да търсите. Ваша задача е къде ще го намерите.
Когато влезе при Катрин, Жулиет замръзна на мястото си и прокле на ум целия мъжки род и особено Жан Марк. Приятелката й лежеше напреки на леглото и тънкото й тяло се тресеше от отчаяни ридания.
— Престани. — Жулиет се приближи решително към леглото. — Няма причина за сълзи. Целият цирк свърши.
Катрин се обърна и седна върху кревата.
— Не мога да го направя. Жулиет. Жан Марк е бесен, но не мога да го направя.
— Знам. — Жулиет взе една батистена кърпичка, натопи я във вода и избърса нежно бузите на Катрин. — Никой не може да те накара да се омъжиш насила за Филип.
— Как е могъл Жан Марк да си помисли подобно нещо? — попита Катрин учудена. — Той толкова цени Филип. Не разбира ли, че Филип заслужава най-чистата, най-невинната булка на света?
— Филип трябва да се смята за щастливец, ако му се падне жена като теб.
— Не, аз не съм подходяща…
— Престани най-сетне с тези бълнувания! — Жулиет едва се сдържаше да не я наругае. — Не те увещавам да се омъжиш за Филип, но не ти ли е ясно, че на всяка цена трябва да си намериш съпруг?
Катрин поклати глава.
— Никога няма да се омъжа.
— Ти трябва да се омъжиш.
— Същото твърди и Жан Марк. Защото съм обезчестена ли?
— Да, заради това.
— Това не е… честно.
— Не е.
— Не искам да се омъжа.
— Знам, Катрин. — Жулиет седна на леглото и взе ръцете й в своите. — Но ти знаеш, че не бих те убеждавала в нещо, което не е за твое добро.
Катрин кимна сломено.
— Ще направиш ли тогава онова, което искам от теб?
— Не и с Филип.
— Не. Не с Филип. — Жулиет стисна по-силно ръцете на Катрин. — С някой друг.
Катрин се вцепени.
— Нали той няма да ми направи нищо?
Раздразнението на Жулиет в миг отстъпи пред вълна от нежност.
— Не. Обещавам ти.
Катрин видимо се отпусна.
— Не бих могла да понеса отново да ме докосват по този начин.
— Няма да се случи пак, повярвай ми.
— Добре. Ще направя всичко, което искаш. — Катрин издърпа ръцете си и отново се вглъби в своя мир. — Искам да изляза в градината.
— Не забравяй да си вземеш шала. — Жулиет се изправи. — Ще вечеряш ли с нас?
— О, не, благодаря. Ще си легна рано.
Тя и в момента спи, помисли си Жулиет отчаяно. Кога щеше най-сетне да се събуди?
— Да дойда ли след вечеря да ти разреша косите? Така ще спиш по-сладко.
— Не, благодаря. Предпочитам да съм сама. — Погледът на Катрин отбягваше приятелката й. — Освен ако много държиш.
— Не, само си помислих, че ще ти е приятно. — Жулиет тръгна към вратата. — Ще кажа на Мари, че ще вечеряш в стаята си.
Тъкмо слизаше по стълбите, когато й хрумна една идея.
Не, това беше абсурдно.
Наистина ли?
Тя продължи замислено надолу.
— Жан Марк, не може цял ден да не си подадете носа оттук — заяви Жулиет, когато на следващата вечер отвори вратата на кабинета му. — Днес ще трябва да вечеряте с нас.
— Трябва ли? — отвърна Жан Марк с мек като китайска коприна глас.
— Жулиет кимна.
— Имаме гост.
— Какъв гост? — Жан Марк се изправи. — Дявол да го вземе, прекрасно знаеш, че заради теб и Катрин не бива да приемаме никакви гости.
— Чакаме те в салона. — Жулиет затвори тихо вратата.
Когато го въведоха, Франсоа Ечеле удиви всички със своята елегантност. Тъмнокестенявата му коса беше гладко сресана назад и привързана с черна лента, синият жакет му стоеше безупречно. Грациозният му поклон издаваше светски маниери, така че Жулиет си спомни забележката на Филип за успеха на Франсоа сред жените. Явно пантерата притежаваше качества, които досега не беше забелязала.
— Добър вечер, мосю Андреас — поклони се Франсоа на Жан Марк и продължи нетърпеливо. — Можехте да си спестите поканата за вечеря, претекстите са излишни. Нека по-добре веднага хванем бика за рогата. Защо сте пратили да ме повикат?