Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
Брачната церемония беше към края си и Катрин даде необходимото съгласие с тих безизразен глас.
В залата за бракосъчетания цареше невъобразима суматоха, когато току-що сключилите брак се струпаха пред вратата, за да излязат, а в залата влязоха нови двойки.
Дантон избухна в типичния за него гръмък смях, потупа служителя от гражданското отделение по рамото и направи няколко шеговити забележки, преди да излезе на улицата със свитата си. Лицето му изведнъж стана сериозно, когато стигнаха до Гревския площад.
— Мисля, че всичко мина превъзходно.
Жан Марк кимна.
— В случай, че служителите си спомнят въобще за някого, това ще бъдете вие, а не Катрин.
Кочияшът на наетата от Жан Марк карета побърза да им отвори вратата, когато забеляза, че идват.
Жан Марк хвърли язвителен поглед към Дантон.
— Учудва ме, че въобще дойдохте, Дантон. В края на краищата имаше известен риск, който едва ли се е налагало да поемате.
— Всеки срещнат знае, че Франсоа работи за мен, ето защо хората не биха сметнали за необичайно, ако присъствам на сватбата му — каза Дантон. — Щом като тя вече е станала неизбежна, трябваше да стане поне както си му е редът.
Жан Марк помогна на Катрин да се качи в каретата.
— Имате право. Да се надяваме, че и утре всичко ще мине спокойно. Имате ли… — Той се спря внезапно, когато Франсоа му препречи пътя. — Ечеле, застанали сте на пътя ни — заяви той студено с присвити очи.
Франсоа направи знак на кочияша да се качи на капрата.
— Това исках да направя… — Той улови ръката на Катрин и я измъкна от опеката на Жан Марк. — Катрин днес няма да се върне във вашия дом.
— Наистина ли? И къде ще прекара нощта?
— Ще я отведа в една странноприемница до кафенето, което държи тъстът на Дантон.
— И дума да не става — завява Жан Марк непреклонно.
Франсоа хвърли поглед към кочияша, за да е сигурен, че няма да го чуе.
— Направихме необходимото хората на Дюпре, които утре ще дежурят на бариерата, да се съберат днес в кръчмата на странноприемницата. Искам да видят Катрин заедно с мен.
— Необходимо ли е?
— Всички трябва да повярват, че бракът е истински. Нито един жених не прекарва сам брачната си нощ.
— Бихте могли да пренощувате в моя дом.
— Не. — Франсоа се обърна кръгом и придружи Катрин до каретата на Дантон, която стоеше зад тази на Жан Марк. — Така е по-добре. Утре сутринта ще върна Катрин вкъщи.
— Щом като е по-добре за Катрин… — Заплашителна нотка се прокрадна в благия отговор на Жан Марк.
С ехидна усмивка Франсоа гледаше след Жан Марк, когато помагаше на Катрин да се качи в каретата при Дантон.
— Мъжът винаги знае кое е най-доброто за жена му!
— Ще видим. — Жан Марк погледна с навъсено чело след Франсоа, когато той се качваше. Решението на младоженеца го беше объркало, а той никак не обичаше изненадите. Все пак трябваше да признае, че планът на Ечеле не беше лишен от логика. Бягството на двете жени от Париж беше по-малко рисковано, ако караулите познават жената на Франсоа.
Дантон отправи на Жан Марк развеселен поглед и се качи при останалите в каретата.
— Изглеждате разтревожен, гражданино. Навярно не познавате добре приятеля ми Франсоа, който има предпочитания към изненадващите обрати. Този навик е понякога доста неприятен. — Той се качи, а кочияшът затвори вратата.
В следващия миг каретата на Дантон се задруса по калдъръма.
Жан Марк проследи изчезването на пътната кола, потънал в размисъл. Беше изпълнен с мрачни предчувствия, че този ход на Ечеле би могъл да му струва страшно много нерви. Сега се налагаше да втълпява на Жулиет, че не беше редно Катрин да прекара брачната си нощ в неговия дом.
— Вървете и я доведете! — нареди Жулиет на Жан Марк с изпепеляващ поглед. — Не мога да повярвам, че можете да бъдете толкова глупав и да допуснете той… — Тя спря, за да си поеме дъх. Изглежда се задушаваше. — Обещах й, че нищо лошо няма да й се случи!
— Аз съм уверен в това.
— Ако не я приберете, ще отида аз самата.
— Не ми се вярва. — Жан Марк каза тези думи съвсем тихо. — Освен ако не желаеш с глупавата си и необмислена постъпка да изложиш на опасност и себе си, и Катрин.
— Тя положително ще се изплаши. А какво ще стане, ако той…
— Ако той предяви съпружеските си права ли? — довърши Жан Марк вместо нея. — Това няма да направи. Та той да не е варварин? Кой би могъл да се наслаждава с една жена, в която има живец, колкото в една статуя?
— Може и да е варварин. Откъде знаете със сигурност? Та той е чужд човек!