Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
— Каза ли ви, че… — Той не продължи. Катрин не му обръщаше никакво внимание. Усети, че в него нещо се сви. Беше много променена. Онзи следобед в градината тя наистина изглеждаше леко потисната, но все пак можеше да се разговаря с нея. Днес изглеждаше учтива, но далечна като звездите на небето.
— Катрин…
Тя го погледна с премрежен поглед.
— Филип казва, че във Вазаро имало поля, осеяни е невероятно хубави цветя, но аз не си спомням за тях. Казах ли ви вече, че напуснах Вазаро на четири години? Тази градина е прелестна, но бих предпочела…
— Катрин, трябва да се омъжите за мен след два дни. — Той направи малка пауза. — Ако ме искате за съпруг.
За миг замечтаността изчезна от погледа й.
— Не искам, но Жулиет и Жан Марк знаят кое е най-доброто за мен. — Тя изправи раменете си и се обърна, за да посочи някакво място пред високия зид. — Идната пролет Робер иска да посади там бели теменужки. Казва, че тук виреят много добре, но този път зимата била сурова и ги попарила. — Тя намръщи чело. — Суровостта убива, нали?
— Не! — Франсоа си наложи да отвори стиснатите си юмруци. — Не и ако човек се бори срещу нея. В такъв случай тя го прави само по-силен.
— Теменужките умряха.
— Хората не са като цветята.
— Не разговаряхме ли за цветя, по-точно за теменужки? — попита отнесено Катрин. — Сигурна съм, че ставаше дума за теменужки. Казах, че Робер иска…
— Нека да не говорим за цветя — пресече я Франсоа. — Искам да знам дали… — Той започна от начало. — Вярвате ли, че ви мисля само доброто?
— Жулиет ви вярва, значи и аз трябва да ви вярвам.
— Не, не Жулиет, а вие. — Той я улови за брадичката и вдигна лицето й, така че да я гледа в очите. — Трябва да ми имаш доверие. — Той усети отдръпването й.
— Вие… ме безпокоите.
— Но ти ще ми се довериш?
— На вас и на Жулиет. Защо ми досаждате? Разберете, че искам да ме оставят на мира. — Тя се изплъзна от докосването му. — Е, добре, вярвам ви. А сега ще си тръгнете ли?
— И ще правите, каквото ви кажа?
Тя кимна, без да го погледне.
Франсоа направи крачка назад.
— Е, в такъв случай ти желая приятен ден, Катрин.
— Приятен ден.
Франсоа тръгна към вратата на къщата. Преди още да беше стигнал до нея, погледът на Катрин отново се рееше замечтано над последните есенни рози.
Два дни по-късно Франсоа Ечеле депозира писмено намерението си в общината, че желае да се бракосъчетае е гражданката Катрин Вазаро. Малко преди четири часа той и Дантон се срещнаха с Жан Марк и Катрин пред сградата на общината.
— Става много бързо. — Франсоа удостои Катрин с бегъл поглед, преди да я вземе под ръка и да отвори вратата към залата. Писклив смях и кикот, човешка врява, аромат на парфюм, примесен с вонята на немити тела, ги блъсна в лицата, когато влязоха в претъпканото помещение. — Нарочно избрах час, когато служителите са много заети. Чиновниците не обичат да си пилеят времето, затова днес в рамките на една-единствена церемония се извършват най-малко четиридесет венчавки. Служителят по гражданското състояние ще държи кратка реч и ще ни попита дали искаме да встъпим в законен брак. Ние ще отговорим с „да“ и всичко е готово.
— Интересно. Безлично, но интересно. Внушителен древногръцки хор, който със своето „Да“ практически натрапва семейното щастие. — Жан Марк реагира с усмивка, когато видя някакъв свиреп, въоръжен с кремъклийка войник до величествената статуя на Химен, бога на семейното огнище, който държеше в ръцете си цветя и факла. — Изглежда, че тук са готови за всякакви случаи.
Дантон посочи с ръка някаква дълга маса, на която няколко служители усърдно прелистваха и подписваха документи, докато официалните представители на властта наблюдаваха залата от един висок подиум.
— Договорите, господа. Наложи ми се сам да ги съставя, за да съм сигурен, че всичко е наред.
Жан Марк кимна.
— Кой би посмял да се съмнява в законността на един документ, съставен от министъра на правосъдието?
Дантон се усмихна.
— Бях сигурен, че така ще погледнете на усилията ми. Но нека приключим е формалностите, за да се порадваме на тези красиви млади хора, които току-що са сключили брак.
Изчитането и подписването на документите от страна на Жан Марк отне повече време, отколкото бракосъчетанието на Катрин и Франсоа.
По време на кратката церемония Жан Марк гледаше зорко под око годеницата, която изглеждаше спокойна. Жулиет й беше избрала проста рокля в тъмносиньо. Косите на Катрин бяха хванати в гладък кок на тила и бяха скрити под сламена шапка, чиято широка периферия засенчваше лицето й.
Какво ли става в душата й, питаше се Жан Марк. В последно време беше трудно да се разгадават чувствата й. Жулиет имаше право. Катрин не допускаше никой да пробие защитната й броня и да стигне до някогашното момиче.