Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
— Трябва да помисля.
— Да помислите? Трябва да направите нещо! Срамът и ужасът я задушават. Всяка нощ се буди с викове.
— Вече казах, че най-напред трябва да обмисля положението.
Жулиет пристъпи още една крачка.
— А какво ще стане, когато разбере, че е бременна и се самоубие, докато вие обмисляте положението? Това ли искате да се случи?
Жан Марк избухна:
— И какво трябва да сторя? Да намеря из тъмните улички някоя стара вещица, която да убие детето в утробата й? Не ти ли е хрумвало, че това може да струва на Катрин живота?
— Не ставайте глупав… Не ме разбрахте. Катрин никога не би се съгласила да убият детето й, но не би могла и да понесе повече срам и позор. Аз премислих всички възможности. — Жулиет спря за миг. — Трябва да й намерите съпруг.
— Но това е невъзможно! Кой ще се съгласи да поеме тежкия кръст?
— Откъде да знам? Отговорността пада върху вас. Вие бяхте прекалено зает, за да й помогнете, когато тя имаше нужда от вас. Сега вие трябва да я спасите от беда.
Жан Марк повдигна едната си вежда.
— Нима намекваш, че аз трябва да я заведа пред олтара?
— Mon Dieu, не! Катрин и сега се разтреперва само като се намръщите. Ще я прекършите като ветрило, преди да изтече първия месец от брака.
— Аз не съм чудовище и нямам склонност да… — Жан Марк присви очи в трескав размисъл. — В такъв случай тя би могла навярно…
— Не! — Жулиет веднага разбра посоката на мислите му. — Вие мислите за Филип. Тя няма никога да се омъжи за него.
— Но защо? Винаги го е харесвала.
— Да го харесва? Тя го обожава. Изчервява се само като чуе името му.
— Е, добре. Значи решено. И без друго е крайно време Филип да се задоми. Това и за двамата ще бъде изгодна връзка. Той е много привързан към Вазаро и ще продължи и по-нататък да бъде отличен управител на имотите.
— Решено ли? Но вие дори не сте говорили с Филип.
— Веднага ще го направя. Сигурен съм, че Филип няма да създава затруднения. Той харесва Катрин и изглежда искрено съжалява, че…
Жулиет поклати решително глава.
— Всеки друг, но не и Филип.
— Говориш глупости. — Жан Марк беше ядосан. — Филип ще се отнася към нея с най-голяма нежност.
— Не ме ли разбрахте? Тя обича този лъскав паун. Мислите ли, че ще съгласи да му се натрапи за цял живот, когато дори не смее да остане насаме в една стая с него?
— Ще поговоря с Катрин. — Той понечи да тръгне към вратата. — Това е най-доброто решение и ще бъде безразсъдно от нейна страна да…
— Господи, та тя страда! Как може да се очаква да постъпва разумно? — Жулиет се спусна след него. — Не бива да й казвате, че е бременна.
Той се спря изведнъж.
— Сигурна ли си, че тя не знае?
Жулиет поклати глава.
— В момента е като малко дете. Не бива да й казвате нищо. Тя ще преглътне факта, че трябва да се омъжи, за да скрие позора си. Не е необходимо да знае, че зад това се крие и нещо друго.
— Но то не може да се крие дълго време.
— Може пък скоро тя да се оправи — каза Жулиет отчаяно и с премрежен от сълзи поглед. — Нали трябва все пак един ден да се оправи!
Жан Марк беше трогнат. В този момент Жулиет приличаше на дете, търсещо подкрепа. Света Дево, той предпочиташе да мисли за силата, а не за слабостта й! Въпреки това разбра, че не може да не я утеши.
— Ще измислим нещо и Катрин ще оздравее, ще видиш!
Жулиет го поглъщаше с очи. После неочаквано извърна поглед и отстъпи крачка назад.
— Няма да разговаряте с нея за Филип, нали? Това само би я разстроило.
— Ще поговоря първо с Филип.
— Питам се защо въобще ще го питате дали е съгласен, след като се разпореждате така с живота му — нападна го Жулиет. — Нима всички играят по свирката ви?
Той потисна усмивката си.
— В повечето случаи действително е така, но човек трябва да се съобразява и с някои правила. Ще разговарям най-напред с Филип, а после и с Катрин.
Жулиет въздъхна и поклати глава.
— И ще сбъркате.
Жан Марк се спусна намръщен по стълбата и се приближи към Жулиет и Филип, които го очакваха неспокойно.
— Предупредих ви, че ще бъде напразно — каза Жулиет, която правилно разтълкува израза му. — Трябваше да ме послушате.
— Започна да ми омръзва да ме командваш — отвърна той. — Учудвам се как монахините са могли да те търпят повече от две седмици.
— Те ми се радваха, защото виждаха в мое лице едно изпитание, пратено им от Всевишния, което беше като балсам за душите им.
Неочаквана усмивка смени гнева върху лицето на Жан Марк.
— Същото изпитвам и аз.
Ядът на Жулиет се стопи, когато го погледна.
— Разплакахте я, нали?
Жан Марк изглеждаше нещастен.