Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
— Няма никакви претексти.
— Защо тогава съм тук?
— Нямам представа. — Жан Марк се обърна към Жулиет. — Защо не попитаме мадмоазел дьо Клеман?
— По-късно — отклони отговора Жулиет, като внимателно разглеждаше Франсоа. — Продължавайте да разговаряте, аз все още размишлявам.
— Както заповядате. Няма да ти пречим да се съсредоточиш. — Жан Марк взе сребърната гарафа и наля вино в чашите, които Мари беше подредила върху масата от розово дърво. — Дюпре е все още в Париж, нали, Ечеле?
— Не за дълго. Дантон е разтревожен от хода на войната и може би скоро ще тръгне към фронта. Той ще помоли Марат да му даде Дюпре за придружител.
— Може би? — Жан Марк не можеше да скрие досадата си. — Не понасям да завися от несигурни неща. Не можем ли поне малко да ускорим нещата? Колко би струвало стражите да се направят на разсеяни и да зяпат гаргите, когато момичетата минават?
— Изключено.
— Мога да бъда изключително щедър.
— Невъзможно е.
— Няма жив човек, който да не може да се подкупи.
Франсоа го погледна присмехулно.
— И никой не знае това по-добре от вас, нали? Та вас ви виждат в Националното събрание по-често, отколкото повечето депутати.
— Нима ви се зловиди, че умножавам състоянието на вашите революционни другари? — попита той благо.
— Дантон непрекъснато ме обвинява в безпросветен идеализъм. — Франсоа поклати глава. — Той се заблуждава. Аз много добре знам колко са корумпирани някои членове на Събранието.
— И това не ви възмущава?
— Аз го приемам. Докато не улучи революцията в сърцето. Подкупвайте, когото искате, за да заобиколите данъците и търговските ограничения. Всичко това не ме интересува. Но внимавайте да не посегнете на човешките права и конституцията.
Жан Марк не откъсваше очи от лицето на Франсоа.
— И какво бихте сторили, ако ви кажа, че някои поправки в тези възвишени документи са много необходими?
Франсоа се усмихна дружелюбно.
— Ще изтръгна сърцето от гърдите ви.
Жан Марк настръхна. За миг изглеждаше така, сякаш щеше да скочи и да го сграбчи за врата. После се отпусна и накрая се усмихна широко.
— Не мисля, че човешките права се нуждаят от промяна. Като цяло аз ги одобрявам.
— Какво щастие за двама ни.
Жулиет видя как двамата мъже, коренно различни по характер и по убеждения, се усмихваха един на друг с пълно разбиране. Тя сложи край на словесния им двубой и ги върна към главната тема.
— Защо е невъзможно да се подкупят постовете?
— Защото страхът от Дюпре е по-голям от алчността за златото на Мосю Андреас. Ламтежът за собственост и пари наистина е повсеместен, но си има определени граници.
— Но не са непреодолими. — Жан Марк й подаде една сребърна чаша с вино. — Може би вие ще успеете да придумате Дантон да… Какво има?
— Нищо. — Жулиет не можеше да откъсне поглед от тъмночервеното вино в чашата. Стомахът й се сви болезнено. Не биваше да забележат това.
— Болна ли си? — Жан Марк я оглеждаше настойчиво. — Ти си мъртво бледа. Пийни една глътка.
— Не! — Тя отблъсна чашата и се дръпна назад. — Не съм болна. Нищо ми няма.
— Е, добре, в такъв случаи няма защо да се дразниш. Само подхвърлих, че глътка вино ще ти дойде добре.
— Жулиет не понася вино — намеси се Филип. — Колко често съм я подкачал за това. На трапезата тя пие само вода.
— Много странно. — Жан Марк я изгледа изпитателно. — И опасно за здравето. Водата в манастира трябва да е била много по-чиста, отколкото тук, в Париж.
Жулиет преглътна конвулсивно и затвори очи.
— Не знам.
— Но аз си спомням как Катрин твърдеше, че манастирското вино било отлично. Монахините имали собствени лозя и…
— Позволете. — Франсоа пристъпи напред и взе чашата от Жан Марк. — Ние, бедните републиканци, рядко сме имали възможност да вкусваме виното на богатите търговци. — Той поднесе чашата към устните си. — Превъзходно.
Жулиет си отдъхна, когато Жан Марк я остави и заприказва с Франсоа.
— Очарован съм, че един републиканец умее да цени и други неща, освен човешките права.
Франсоа се усмихна.
— Аз съм баск. Никой не се наслаждава по-ненаситно на живота от баските.
Франсоа нарочно отклони вниманието на Жан Марк от нея — постъпка, на която не го смяташе способен. Какъв беше той всъщност? Жулиет го наблюдаваше замислено.
— А сега нека минем в трапезарията — каза тя. — Мари е изключителна готвачка, Франсоа. Тук храната ще ви хареса повече, отколкото в най-прочутите парижки ресторанти.
Тримата мъже я изгледаха удивено.
— Заповядайте след мен. — Тя се обърна и прекоси сводестия коридор, който свързваше салона с трапезарията. — Бихте могли да обсъдите как да се изведе Катрин от Париж.