Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
Мари беше поднесла четвъртото блюдо, когато Жулиет наруши мълчанието си за първи път от началото на вечерята.
— Франсоа.
Младежът я погледна през масата.
— Да?
Без да му обръща внимание, тя каза на Жан Марк.
— Реших, че ще използуваме Франсоа.
— Не ми харесва да бъда използван — възрази Франсоа. — Бих се съгласил да ви помогна, но само по начин, по който аз сметна за правилен. Съвсем не съм човек, който се оставя да бъде използван.
— Ах, думата не означава нищо. Невинаги подбирам думите си, както трябва.
— Невинаги ли? — промърмори Жан Марк. — Почти никога, бих казал.
— Това сега няма значение. — Жулиет се наведе развълнувано напред: — Женен ли сте, Франсоа?
Той смръщи подозрително чело.
— Не.
— Много добре, иначе това обстоятелство би провалило всичко. Жан Марк, направете му предложение.
Домакинът се облегна назад и започна съвсем спокойно да разглежда Франсоа. На лицето му не трепваше нито един мускул.
— Предложение за женитба ли? Не вярвам. Няма да се съгласи.
Около устните на Франсоа трепна издайническа усмивка.
— Слава Богу. Интересът ви към моята особа е много ласкателен за мен.
— Сега не е време за шеги. — Жулиет хвърли към Жан Марк изгаряш от нетърпение поглед. — Става дума за Катрин.
Жан Марк спусна клепачи и скри погледа си.
— Интересно предложение.
— Не! — Филип хвърли салфетката на масата. — Това е чисто безумие, Жулиет. За нея той е напълно чужд човек. Както и за всички нас.
— Ще я убедя да го вземе — каза Жулиет.
— Мен не ме искаше — рече с упрек Филип.
— Това беше съвсем друго нещо.
— Как така? — попита разпалено Филип. — Тя е прекалено болна, за да…
— Смея ли да попитам за какво става дума? — поиска да знае Франсоа.
— Аз не участвам — Филип отмести стола си и се изправи. — А и Катрин няма да е във възторг.
Жулиет погледна сърдито след него.
— Добре. Сега можем да продължим. — Тя пое дълбоко дъх. — Разбирате ли, Жан Марк? Какво би могло да е по-добро? Граждански брак. Робер ми каза, че новото Събрание — не, сега то се нарича Конвент — значи Конвентът приел някакъв закон, който много облекчава брака и развода. Трябва само да се явиш пред службата за гражданско състояние и да подпишеш съответните документи. Вярно ли е?
— Чувах за това… — Жан Марк не откъсваше поглед от Франсоа.
— Като съпруга на Франсоа Катрин ще е под закрилата на член на революционното правителство. Звучи напълно убедително, че я праща на село, тъй като здравето й не е цветущо.
— Момент — обади се Франсоа. — Аз ли трябва да се оженя за мадмоазел Вазаро?
— Естествено. Да не са ви запушени ушите? — Тя се обърна отново към Жан Марк. — В очите на Катрин това няма да е никакъв брак, тъй като не се сключва пред свещеник. За нея ще е само един тактически ход.
Франсоа се изрази с изключително премерена точност:
— Тъй като съм главното действащо лице във вашия план, би трябвало да участвам в дискусията.
За кой ли път Жулиет се облегна назад.
— Той има право. Жан Марк, направи му предложение.
Жан Марк вдигна чашата към устните си.
— Струва ми се, че Жулиет е права. Вие сте единствено решение на проблема. Колко ви плаща Дантон, Ечеле?
— Стига ми за скромните ми нужди. Какво означава всъщност това…
— Шестстотин хиляди ливри — в притихналото помещение се чу гласът на Жан Марк. — Една зестра, която ви превръща в състоятелен човек. Бракът ще продължи само толкова, колкото да осигури безопасността на Катрин Вазаро. Брачният договор ще съдържа клауза, че в случай на развод вие ще получите цялата зестра. Едно твърде щедро предложение.
Смайване пробягна по лицето на Ечеле.
— Удивително предложение.
Жулиет кимна.
— Така ще помогнете на Катрин да избяга от Париж, където нейното присъствие представлява опасност за вас и за Дантон. На бариерата вероятно няма да спрат вашата съпруга. Това е идеалното разрешение на въпроса.
— Може и да стане, ако всичко се подготви грижливо. — Франсоа говореше с равнодушен, почти благочестив глас. — А вие бихте могли да я придружите като камериерка — допълни той, като се обърна към Жулиет.
— Какво? Ах, да, бих могла, естествено. — Жулиет продължи припряно: — Значи сте съгласен?
— Не съм казал такова нещо. — Франсоа погледна към Жан Марк. — Това ще ви струва скъпо, а с малко чакане бихте постигнали същото. Защо?
— Трябва.
— Защо? — повтори Франсоа.
— Катрин… — Жан Марк свъси чело, преди да продължи: — Катрин вероятно е бременна.