Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
Те се успокоиха и им махнаха да излизат. Вратата се затвори след тях. Клайд се препъна и за малко не падна.
Дрейк го хвана.
— Не още, приятелю. На улицата има още пазачи.
Дишайки тежко, Клайд направи усилие да държи гърба си изправен. Дрейк тръгна надолу по стълбите, спря, после извади нещо от джоба на бричовете си. Стъпи върху него, размаза го и излезе на двора, влачейки крака.
Отново изиграха театъра с убиеца и жертвата, но сънливите пазачи отвън загубиха интерес, когато двамата мъже се запътиха към Темза. Утре или вдругиден водите й щяха да изхвърлят още един неидентифициран труп. Нищо ново. Лондон си имаше достатъчно от най-евтиното нещо на света — човешкия живот.
Когато се отдалечиха достатъчно, Дрейк и Клайд погледнаха към мръсните води на реката.
— Ще можеш ли да плуваш, Клайд?
Клайд се поколеба, но когато чуха викове и пистолетен изстрел, той сякаш изведнъж придоби предишната си сила. Скочи. Дрейк го последва, хвана един плаващ дънер и го бутна към Клайд. Хванаха се за него и го оставиха да ги влачи надолу по течението.
Дрейк се замисли къде ли бе прострелян Джери. В главата? В сърцето? Странно, но изпитваше съжаление за своето участие в смъртта на този мъж, макар че беше действал при самозащита. Сигурно остаряваше. Двамата се потопиха под дънера, когато на брега изшумоляха храсти. Идваха.
Когато бандитите пристигнаха, видяха само един плаващ дънер, далеко надолу, и никаква следа от двамата мъже, които ги бяха надхитрили.
Изминала две улици, Калиста се бе отдалечила достатъчно, за да може да се успокои. Толкова бе бързала да избяга, че бе забравила да погледне в чантичката си дали има пари. Спря под една улична лампа. Бръкна в чантичката си и извади банковата разписка. Подписът на Дрейк Херик я подразни, но тя потисна желанието си да скъса хартията.
Защо не му я бе предложила, дори да го помоли да й върне Парис, ако трябваше? Защото това, което имаше той, си беше негово. Девизът му прозвуча в главата й като предупредителен звън, но вниманието й беше привлечено от друго. Двама весели младежи, подкрепящи се един друг, докато пееха мръсна песен, завиха зад ъгъла пред нея. Тя бързо скри хартията под носната си кърпичка.
Парис също беше изгубен за нея. Очите й се напълниха със сълзи, но тя ги преглътна. Щеше да има достатъчно време за съжаления, когато се прибере. Попипа дъното на чантичката си. Намери две монети и бързо ги извади. Сърцето й се сви. Два пенса. Не бяха достатъчни, за да наеме файтон. Калиста пусна обратно монетите, укорявайки се, че не бе взела поне мъничко от златото на Дракона.
Двама мъже спряха и премигаха към нея. Изплашена, Калиста се уви по-плътно в наметката си, забърза по улицата и се шмугна в един вход. Мъжете минаха покрай нея и улицата отново опустя.
Калиста надзърна и се опита да се ориентира. Най-после видя един магазин, който й беше познат, и разбра, че за да стигне пеша до дома на Мариан, ще й е необходим поне един час. Ако можеше да събуди прислугата в този късен час, Мариан без съмнение щеше да плати на файтонджията. Така или иначе, трябваше да отиде там, където все още имаше движение — две улици по-нагоре, където бяха кафенетата и кръчмите на Айви Лейн. А сама жена по това време лесно можеше да стане плячка на гуляйджиите.
Уморена, Калиста се облегна на сградата и затвори очи. За момент й се прииска да не бе тръгвала. Но подобни мисли бяха по-опасни дори от положението, в което се намираше в момента.
— Дявол да го вземе — промърмори тя и излезе от входа.
После смело тръгна към тихите звуци на мъжки смях, който се чуваше в далечината.
Дрейк измъкна пребледнелия Клайд от водата и го плесна няколко пъти по бузите. Трябваше да го придържа към дънера, докато не стигнеха онази улица, където бе направил плана си за действие.
Клайд премига и изстена:
— Всичко ме боли.
Дрейк го надигна и го преметна през рамото си.
— После ще те заведа при лекар.
— Не за първи път ме измъчват, нали знаеш. Остави ме, ще се справя.
Дрейк не му обърна внимание.
— Но за първи път те измъчват заради мен. И, Бог ми е свидетел, това ще бъде последният.
Дрейк тръгна, без да полага видимо усилие, към наетата карета, оглеждайки се тревожно на всяка улица. Никой не се виждаше. Когато стигнаха, той внимателно остави Клайд на плюшената седалка, седна до него и заповяда на кочияша да кара право при доктора.
Хасан нямаше да е много доволен да го събудят по това време, но Дрейк щеше да му плати добре. Прекарал доста години на Изток, Дрейк уважаваше много арабската медицина.
Замисли се над последиците от тази нощ. Едно беше кристално ясно — истинската причина за страданията на Клайд беше изправена пред него с достатъчно извивки, че караше дори Дракона да копнее за това, което не можеше да има.