Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
Саймън пребледня.
Калиста се олюля и не успя да падне само защото Хенри я хвана навреме. Той потри ръце.
— Живях с греха си повече от двайсет години. Кълна се, че се опитвах да го откупя, като бях добър баща. По-добре да умра, отколкото да ти причиня и миг болка, особено такава, предизвикана от постъпките ми. Калиста? Кажи нещо.
Но Калиста си припомняше грозните белези по гърба на Дрейк. Опита се да си представи как ги е получил, но върху мислите й падна черна завеса. Не можеше да понесе мисълта за болката му, дори и толкова отдавна. И да разбере със сигурност от устата на Хенри, че вторият й баща е разрушил живота на Дрейк…
Как е възможно Дрейк въобще да понася да я гледа, още по-малко да я моли да се омъжи за него?
Калиста започна да се люлее напред-назад в стола си. Хенри Стантън наистина е бил причината, поради която Дрейк се е превърнал в това, което е. По лицето й се застичаха сълзи и падаха върху ръцете на Хенри.
Той се отдръпна, сякаш бяха киселина. Каза разгорещено:
— Но колкото и зло да беше моето дело, нищо не може да оправдае това, което се опита да ти причини синът на Кимбал. Помогни ми да спра тази лудост, Калиста. Той е толкова богат и влиятелен, че дори и да отиде зад решетките, няма да остане задълго там. Но тогава няма да се осмели да продължи вендетата си спрямо теб. А що се отнася до мен, признавам, че не съм сигурен дали ме е грижа какво ще ми стори.
Саймън се изправи.
— Всичко, на което си се опитал да ме научиш, е било лъжа! Как смееш да ми проповядваш, когато…
Калиста отиде при брат си, триейки сълзите си.
— Замълчи, Саймън. Това е станало много отдавна и не може да се промени. — Сложила ръка върху треперещите рамене на брат си, Калиста погледна тъжно към Хенри. За разлика от Саймън, тя разбираше какво може да те накара да направиш любовта. — Всичко това е било заради мама, нали?
Ръката й се отпусна.
Хенри се взираше в нея. Всички се взираха в нея. Калиста не знаеше колко променена изглежда, колко по-зряла е сега, в сравнение с една седмица преди. Но тихата й решителност накара Хенри да се намръщи и да каже:
— Брайън искаше Мери повече от всичко на света и нямаше да приеме това, че тя предпочиташе мен. Той я плашеше. Аз я обичах повече от живота и тогава се оправдавах пред себе си, че го правя, за да бъдете ти и тя в безопасност.
— Бедното малко момче. — Очите на Калиста отново се насълзиха. — Никой не го е обичал, никой не му е помагал.
Хенри махна нетърпеливо с ръка.
— Ха, той е истински простак, щом те задържа против волята ти. Прегрешил съм спрямо него, признавам, но втората злина не може да поправи първата.
— Точно така — Калиста избърса сълзите си, решена повече да не плаче. — Никога не можем да му се издължим за годините на болка, които сме му причинили. Но няма и да добавя още към нея, като свидетелствам срещу него.
— Може и да не се наложи. Откриването на печатарската преса ще е достатъчно. Издателят на „Писмата на Джуниъс“ няма да избегне съда, колкото и богат и влиятелен да е. — Очите на Хенри се впиха в нея.
Калиста се обърна, но не достатъчно бързо. Той видя паниката й. Хенри бързо се обърна към вратата.
— Хайде, Саймън. Вече почти съмна. Сигурен съм, че Куотърмейн ще се зарадва на новината и ще успее да вдигне някой представител на властта, ако се наложи. Кралят ще е доволен най-после да пререже корена на злото.
— Хенри, не! — Калиста изтича след него и сграбчи ръката му — Ти му дължиш милостта си. Ако го направиш, никога няма да ти простя.
Но Хенри се отскубна и отвори входната врата.
— А аз никога няма да си простя, ако не направя това, което е необходимо, за да те предпазя от него. Той е чудовище, независимо дали аз съм го направил такъв или не, а само в затвора ще се откаже от тази мания, с която те преследва. Същият е като баща си.
— Но… — Калиста млъкна, когато Хенри и Саймън се втурнаха надолу по стълбите, тряскайки вратата след себе си. Тя прехапа толкова силно устни, че усети вкуса на кръв. Обърна се към Мариан: — Искам най-бързия ти кон. Нека го оседлаят незабавно или, кълна се, ще го яздя без седло.
— Полудяла ли си? Та ти току-що избяга. Не можеш да се върнеш сега.
Но все едно че не каза нищо.
Калиста вече тичаше към конюшните.
Когато Дрейк най-после се прибра вкъщи, беше станало два часът. Беше подгизнал, но арабският лекар го увери, че Клайд ще се оправи. А сега беше време да уреди един друг проблем. Дрейк тресна вратата след себе си и погледна нагоре към тъмната спалня. Без съмнение тя спеше, но след тази кошмарна нощ нямаше намерение да се съобразява с женската й чувствителност. Изсумтя.
По-скоро мъжка решителност. Беше го омагьосала така само защото притежаваше мъжка упоритост и ум, скрити в съблазнителна женска фигура. Е, повече нямаше да го омагьосва. На добър път. Нека се връща при Куотърмейн. Заслужаваха се един друг.