Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
Върху корниз с орнаменти стояха следите от стара табела. Табелата отдавна я нямаше, но прътът, на който е била прикрепена, все още стоеше и изглеждаше достатъчно стабилен. Дрейк съблече сакото си и извади едно въже. Направи примка, метна я на пръта и дръпна. Той поддаде леко, но пък така или иначе, нямаше много възможности за избор.
Дрейк бутна едно тежко бюро до вратата. Спря, за да изтрие пепелта от лицето и ръцете си, преди да отиде до прозореца. Погледна отново навън, но не видя нищо, освен едно куче.
Качи се на перваза, пое си дълбоко въздух и увисна, подпирайки се с крака на стената, за да облекчи поне част от тежестта си върху въжето. Тръгна настрани. Прътът изскърца, после започна да се огъва.
— Проклятие! — изръмжа той. Тръгна по-бързо и тъкмо бе стигнал рамката на другия прозорец, когато прътът се преви на две. Въжето се изхлузи и падна долу на улицата.
За миг Дрейк остана буквално увиснал на пръстите си. Напъна се и се изкачи на перваза. Откъм леглото се чуваше пиянско хъркане. Единственото друго нещо в стаята — пълно нощно гърне — беше събрало цял рояк мухи.
Щедростта на Нортър явно не се простираше и спрямо хората му, реши Дрейк. Нищо чудно. Добре. Алчността щеше да го провали. Дрейк отиде на пръсти до вратата и я отвори малко, за да надзърне навън. Във фоайето беше по-тъмно отпреди. Джери се бе отпуснал на пода, изглежда, му беше скучно.
Двама сънливи стражи с клюмнали глави стояха от двете страни на входната врата Дрейк се измъкна от стаята и зави зад един ъгъл. На пода изскърца дъска, но преди Джери да е вдигнал поглед, от Дрейк вече нямаше и следа.
Той тръгна по тъмните коридори. Търсеше някаква светлина и се молеше отново да чуе онзи писък. Опита се да възстанови по памет посоката, от която беше дошъл, но тук имаше прекалено много коридори, а той разполагаше с много малко време.
Дрейк се върна в централното фоайе, извади камата от ботуша си и се метна върху Джери.
— Само да помръднеш и си мъртъв — прошепна той. Потърка леко острието във врата му, колкото да остави тънка червена линия. — Помогни ми и ще ти дам още злато.
Плешивата глава на Джери кимна леко. Дрейк му позволи да стане, но непрекъснато държеше ножа до гърлото му.
— Покажи ми къде е затворникът.
Джери се поколеба. Погледът му се стрелна надолу, после обратно към безмилостните сини очи на Дрейк. Очевидно в душата му се бореха алчността и страхът, но той явно реши, че моментната заплаха е по-важна от евентуална бъдеща. Тръгна по един коридор, зави, след това зави отново. Когато най-после спря, Дрейк се досети, че са в задната част на сградата. Джери почука по същия начин, както и преди, когато влязоха.
Чу се стържене на верига. Вратата се отвори. Едно изненадано, грозно лице посрещна юмрука на Дрейк. Мъжът, върху чиито кокалчета все още личеше кръвта на Клайд, се свлече на пода. Дрейк бутна Джери встрани.
Насиненото лице на Клайд беше увиснало на гърдите. Ноктите му кървяха, всъщност бяха изтръгнати. За миг сърцето на Дрейк спря да бие, но тогава видя, че гърдите на приятеля му леко се надигат и спускат. Дрейк взе машата до огнището и удари плешивата глава на Джери, който се строполи върху другия мъж.
Дрейк отвори пръстите му и пусна вътре три гвинеи, след това ги затвори. Не бяха трийсет сребърника, но без съмнение, Нортър щеше да разбере символичното им значение.
Дрейк намокри чистата си носна кърпичка и изтри лицето на Клайд. Клайд премига, изстена, после се вцепени, когато чу познатия глас.
— Тихо. Нямаме време за губене. Можеш ли да вървиш?
Клайд се опита да се усмихне, после се изправи бавно.
— Добре. А сега да опитаме това…
Десет минути по-късно Джери се върна с поверения му затворник във фоайето. Вървеше доста бавно, лицето му беше необичайно мръсно, сякаш се бе търкалял в пепел, а на главата му имаше странна шапка. Изглеждаше така, сякаш е изгубил доста килограми през последния половин час, но на височина си беше същият. Двамата стражи се събудиха и погледнаха към него през затъмненото фоайе.
— Феликс каза да го разкарам — провлече Джери с глас, малко по-висок от обичайния. Той блъсна Дрейк толкова силно, че той се препъна, загледан в него.
Двамата мъже, чието внимание се бе съсредоточило върху Дрейк, не реагираха, докато Джери не отвори вратата.
— Каква е паролата?
Джери се вцепени. Дрейк хвана вратата и се изправи. Бързо изчука странната последователност от почуквания, надявайки се, че двамата стражи не виждат.