Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
Калиста се задави с последната си глътка чай и прошепна:
— Както няма да приемат и мен, когато заема мястото си в игралния дом. Не, Мариан. Не мога да се омъжа за човек, който мрази баща ми. Човек, който дори не ми показва лицето си. Дори и да оставим всичко друго, това не мога да му простя.
Мариан потрепери.
— Чудя се дали не е ужасно обезобразен.
— Не.
— Откъде знаеш?
Калиста стана и отиде да сгрее ръцете си до камината. От това безопасно разстояние, тя отговори тихо:
— Той е красив мъж, който има само един малък белег на слепоочието.
— Но не ми ли каза, че никога не си го виждала?
— Аз… Аз усетих чертите му в тъмното. — Калиста потрепери в настъпилата напрегната тишина. Знаеше, че Мариан се чуди какво ли още е усетила. — Моля те, Мариан, не казвай на никого за това, най-малко на Хенри.
— Но, скъпа моя, ако той те преследва, трябва да се обърнем към властите.
Калиста се обърна рязко към приятелката си.
— Не! Обещай ми, че това, което ти кажа, няма да излезе от тази стая.
Мариан продължаваше да я гледа объркана, когато вратата рязко се отвори. Хенри Стантън, с изкривена перука, с бледо от умора лице, се втренчи в Калиста.
Въздъхна дълбоко.
— Слава Богу — каза просто и разтвори ръце. Прегърна я толкова силно, че Калиста едва успяваше да диша.
Дойде и Саймън и я потупа по рамото.
— Глупаче такова, да бягаш така… — Той спря. — Върна ли си Парис?
Калиста поклати глава.
Красивото лице на Саймън се натъжи.
— Много глупаво постъпих, като го продадох така, без да те питам. Съжалявам, Листа. Май е моя вината, че ти се случи всичко това, но ще се погрижим копелето да си плати, кълна се в Бога. — Саймън яростно започна да рови с машата в жаравата.
Хенри каза равно:
— Първото нещо, което ще направим утре сутринта, е да се обърнем към властите.
Калиста се отдръпна от него.
— Не. Казвам го за пръв и последен път. Няма да свидетелствам срещу Дрейк Херик при никакви обстоятелства.
Хенри се отпусна на един стол. Очите му се присвиха.
— Този дявол те е омагьосал. Чуй ме сега, момиченце…
Калиста се надвеси над него.
— С удоволствие ще те изслушам, когато ми кажеш истината. Знам, че знаеш кой е той. Кажи ми. — Когато Хенри извърна поглед, тя го хвана за раменете. — Кажи ми, проклет да си, или ще се омъжа за него така, както той иска, и ще си измия ръцете с теб!
Хенри изстена. Саймън се надигна, после отново седна. На лицето му беше изписано комично отчаяние. Заговориха едновременно:
— По-скоро бих ти позволил да се омъжиш за змия! — изръмжа Хенри.
— Алекс няма да го позволи. — Обичайното възражение на Саймън.
Калиста им махна с ръка да замълчат.
— Напомням и на двама ви, че съм на възраст, в която мога да вземам сама решенията си. Нямам намерение да се омъжвам за него, но ми писна да съм пионка в една игра, чиито правила не зная. Кълна ти се, Хенри, ще сме квит, ако ми кажеш за всичките си подозрения.
Хенри се изправи. Калиста го наблюдаваше загрижено. Не беше го виждала само от седмица, а той сякаш беше остарял с години.
Той закрачи нервно из стаята, но изведнъж спря. Демонстрирайки отвращението си, захвърли перуката си и прекара ръка по плешивата си глава.
— Не знам със сигурност, но подозирам, че може би е синът на човек, с когото… не постъпих добре.
— Кой? — попита Саймън.
Мариан се наведе напред, затаила дъх, но Калиста затвори очи, защото най-лошите й страхове се оправдаваха. В главата й се върна споменът за мотото от портрета: „Това, което имам, го задържам.“
Дрейк Херик беше синът на Брайън Кимбал.
Знаеше го отдавна, но се страхуваше да го признае, дори на себе си. Трябваше да положи усилие, за да слуша Хенри, въпреки заглушаващите всичко удари на сърцето й.
— Брайън Кимбал. Бях млад и амбициозен. Като втори син, без надежда да наследя нещо, или поне така ми се струваше тогава, не играх честно. Всъщност откраднах Жълтата роза от Брайън, преди той да я даде на Мери. Той искаше да се ожени за нея.
Саймън изглеждаше шокиран.
— Но ти винаги си бил толкова принципен!
— Не и когато бях млад. Когато избягах в Гретна Грийн, за да се оженя за Мери, и Брайън открил, че съм откраднал камъка, се е заклел, че ще ме унищожи веднага щом се върне от Индия. Аз… Аз… — Хенри стисна треперещите си ръце и си пое дълбоко въздух. — Използвах последните си останали пари, за да наема пирати, които да нападнат кораба му. Не знаех, че е взел и сина си със себе си. Мислех, че момчето е останало в Англия. Когато разбрах, че момчето също е било убито, аз… — Хенри преглътна.