Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
Дрейк изтри устните си с ръкав.
— Благодаря ти, добри човече, но в момента съм точно там, където искам да бъда.
Изисканите му думи постигнаха точно това, което целеше. Тримата мъже се спогледаха, сякаш не можеха да повярват, че подобна тлъста плячка сама е дошла в гнездото им. Приготвиха се да скочат върху него, но Дрейк веднага направи това, в което най го биваше — неочакваното.
Хвърли портмонето си към тях.
Водачът им го хвана и изненаданото му изражение стана алчно. Отвори портмонето, преброи гвинеите, след това отново и очите му се опулиха.
Дрейк захвърли бутилката, както и преструвката, че е пиян. Вече не му бяха необходими, бе постигнал целта си.
— И там, откъдето идват, има още много… За подходящ партньор, разбира се. Кой е господарят тук? — попита усмихнат той.
— Феликс Нортър. Кой се интересува — Водачът погледна към осветения прозорец над главите им, прехвърли няколко пъти тежкото портмоне в ръцете си, после неохотно го затвори.
— Някой, който има връзки, които могат да го заинтересуват. Мога да му покажа място, където има поне десет пъти по толкова пари, и мога да го вкарам и изкарам оттам без никакъв проблем.
— Твърдо ли е?
Дрейк премига.
— Твърдо като цици на девица.
Това предизвика шумен смях сред триото, както и бе очаквал. Подозрението им започна да се изпарява.
Изражението на водача стана мрачно, когато претърси Дрейк и намери пистолетите. Преметна ги през рамото си.
— Идвай, но те предупреждавам — пистолетът ми ще е насочен към гърба ти, а разполагам и с камък, който да вържа на врата ти, ако се опиташ да направиш нещо.
— А, значи затова Темза ухае толкова приятно. Води ме, добри човече.
Поведоха Дрейк по изгнили стълби към една махагонова врата с чукче с формата на лъвска глава, което сигурно някога е украсявало някоя богаташка къща. Но, да, за Бога, това чукче наистина беше на вратата на имението Ендикът!
Водачът почука няколко пъти в странна последователност и му отговориха по същия начин. Вратата се отвори и отвътре блесна ослепителна светлина и великолепие. Дрейк се опули, толкова изненадан, че почти не обърна внимание на оръжията, насочени към него от всеки ъгъл. Разликата между вътре и вън беше изключителна. Римски статуи и картини от не толкова известни, но все пак уважавани английски художници украсяваха тапицираните с коприна стени.
Над главата му се издигаха три етажа, всичките с балкони, надвиснали над централното мраморно фоайе. Оттук трудно можеше да се измъкне човек. Вниманието на Дрейк бе привлечено от една отваряща се врата в дъното на фоайето. Зърна за миг бумтящ огън, меча кожа и гола жена, преди един мъж в ален халат да излезе навън.
— Какво става тук, идиот такъв? — изръмжа мъжът, който сигурно беше Феликс Нортър — Защо си довел този… въшльо в дома ми.
Феликс Нортър беше висок, хубав мъж с гъста тъмна коса и нос, аристократичен почти толкова, колкото този на Дрейк. Въпреки сравнително добрия език, който използваше, акцентът все пак издаваше произхода му.
— Ами, той ми даде това и каза, че има интересна сделка, която да ти предложи. — Водачът на тройката хвърли кесията със злато към господаря си.
Нортър я хвана, отвори я и преброи гвинеите. Лицето му засия. Пристъпи по-близо, за да огледа Дрейк, и носът му се сбърчи от миризмата на рома.
— В момента съм зает, но ако искаш да изчакаш, след малко ще съм на твое разположение. — Той се завъртя на пета и каза на един, от подчинените си: — И го заведи горе да се изкъпе, Джери.
Водачът, Джери, хвана Дрейк за ръката и промърмори под носа си:
— Аз не съм някоя камериерка, която да се грижи за глупак, който има повече пари, отколкото акъл.
Но той поведе Дрейк нагоре, махвайки с ръка към множеството, събрало се във фоайето и разглеждащо подозрително Дрейк.
Всички изведнъж се изпокриха по стаите. Дрейк се постара да не дава вид на прекалено заинтересован, докато минаваха покрай врати, много, от които отворени. Джери тъкмо го бе бутнал в една малка стая, подредена като баня, когато Дрейк чу писъка.
Космите по врата му настръхнаха, защото позна този глас, въпреки че беше изпълнен с болка.
— Какво е това?
— Още един глупак, който не си гледа работата — изръмжа Джери, затръшна вратата и я заключи отвън.
Дрейк веднага отиде до прозореца. Можеше просто да скочи на улицата, но видя слаба светлина на около три метра по-високо. Наведе се. Една завеса се люлееше от вятъра. Той погледна по-внимателно външната стена на сградата. По нея минаваше улук, но когато го тупна, той се залюля. Беше прекалено слаб, за да го издържи. Дрейк погледна нагоре.