Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
Да, беше я отвлякъл, но момичето му донесе само неприятности. Направи го слаб, накара го да се замисли над основните си представи за живота.
И най-лошо: беше го накарала да мечтае за бъдещето, когато би трябвало да е здраво стъпил в настоящето.
Време беше да я пусне да си ходи. Малкото разнообразие му беше приятно, но нищо не можеше да го накара да се откаже от клетвата, която бе дал над мъртвото тяло на баща си…
Калиста ускори крачка, когато видя един файтон. Преди обаче да е стигнала до него, един възрастен джентълмен се качи. Калиста прехапа ядно устни и се огледа. Не се виждаше никакъв друг файтон, но трима мъже излязоха от една кръчма, спряха и се втренчиха в нея. Приближиха се.
Калиста се направи, че не ги вижда, очаквайки да се появи друг файтон.
Най-високият от тримата подсвирна, когато се приближи достатъчно, за да види лицето й под качулката на наметалото.
— Проклет да съм, ако жриците на нощта не стават все по-хубави с всеки изминал ден, а, момчета?
Останалите я огледаха от горе до долу, очевидно съгласни.
Калиста ги изгледа високомерно.
— Моля, господа, не говорете глупости. Аз съм просто една лейди, чиято карета се счупи. Всичко, което искам, е един файтон, с който да се прибера вкъщи.
Най-високият се ухили и я ощипа по бузата.
— Това е доста оригинален начин да практикуваш професията си. Не мога да кажа, че някога съм го правил във файтон, но имам желание да опитам. Хайде. — Той посегна да я хване за ръката.
Калиста отстъпи назад и го ритна по кокалчето. Другите двама понечиха да я заобиколят. Калиста отвори уста, за да закрещи.
Но тогава чу един познат, благословен мъжки глас:
— Скъпа милейди, какво ви е накарало да излезете в този късен час? — Доктор Самюъл Джонсън излезе от входа на една кръчма и пристъпи, за да я хване под ръка.
Тримата мъже се опулиха. Двама свалиха шапките си, но третият просто се взираше с благоговение в световноизвестния писател.
Калиста се успокои.
— Аз… Аз просто искам да си наема файтон. Благодаря ви, доктор Джонсън. Много сте мил.
— Глупости. Моят кочияш ще ви откара, където пожелаете. — Пронизващите му сини очи се втренчиха в тримата мъже. — Сигурен съм, че тези джентълмени искаха да ви предложат същото. Нали е много неанглийско да изоставиш подобна дама в такова положение, а, господа?
Най-високият се покашля.
— Наистина, наистина. Извинете, мадам. — Той побутна приятелите си да тръгват.
Калиста си пое дълбоко въздух.
— Защо винаги трябва да ме виждате в най-лоша светлина — Тя последва Джонсън към каретата му и заспалия кочияш. — Кълна се, че не ми е навик да се скитам сама по улиците след мръкване.
Джонсън се подсмихна.
— Не знаехте ли, че това е една от основните максими в живота, дете мое? Тогава, когато най-малко искаме да бъдем открити, винаги ще ни намерят.
Калиста каза на кочияша къде иска да я закара и той затвори вратата. Когато каретата тръгна, Джонсън се облегна назад и я изгледа с един от онези негови остри погледи, които тя вече бе започнала да разпознава.
— Скарали сте се с Дракона, а?
Калиста стисна силно чантичката си.
— Не точно. Ние всъщност никога не сме били… близки, нали разбирате?
Веждите на Джонсън подскочиха нагоре с недоверие, но той не й даде да разбере.
— Наистина. Мога ли да се осмеля да ви попитам дали тези слухове, които се носят напоследък, са верни?
— Какви слухове?
— Че вие и вторият ви баща ще отваряте игрален дом?
Калиста се изчерви и се загледа през прозореца навън в тъмнината.
— Да, сър, вярно е.
Тя очакваше да чуе обвиненията му, защото възгледите му относно добродетелта и жените бяха добре известни. Но отговорът му беше мек. В тона му се долавяше разбирането на човек, който е познал бедността. Не беше тайна, че живее от оскъдната си пенсия и от това, което успява да изкара като писател.
— А, пари. Не мога да ви обвинявам, че търсите богатството. Много хора смятат, че написах речника си само в името на просветлението. Никой никога не е писал за нещо друго, освен за пари. Точно както и никой никога не губи състоянието си на игралните маси, освен по случайност. Признавам, че бих искал да ви видя да печелите парите си по друг начин, но се възхищавам от находчивостта ви.
Тъй като тя все още изглеждаше засрамена, той потупа ръката й.
— Няма да ви тормозя повече, дете. Само дето много обичам хубавия спор.
При тези думи Калиста вдигна поглед.
— Щом е така, сър, мога ли да ви попитам за мнението ви за Джон Уилкс? Смятате ли, че е патриот, който се опитва да осъществи мирна реформа?