Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
Ако се бе надявала да й каже, че Уилкс не е чак толкова лош, остана разочарована.
Изражението на Джонсън стана сурово.
— Патриотизмът е последното убежище на негодника. Управлението се осъществява най-добре от онези, които са обучени и известни. Когато един месар ви казва, че сърцето го боли за родината му, всъщност не може да му се вярва. Идеята за свободата само развлича английския народ и му помага да не умре от скука.
Калиста кимна. Не се изненада от отношението му, защото той беше известен консерватор. Тя се облегна назад и не каза нищо, докато не стигнаха дома на Мариан. Когато кочияшът отвори вратата, Джонсън понечи да се изправи, но Калиста поклати глава. Кракът очевидно го болеше и той трепереше повече от обикновено. Той също беше уморен.
— Отново съм ви задължена, сър. Ако въобще някога мога да ви се отплатя…
Той се усмихна. Дори на мъждивата светлина от лампата в каретата се виждаше блясъкът в очите му.
— Мога да посетя игралния ви дом и да ви изпробвам на карти. Какво ще кажете?
Калиста скочи долу и му направи дълбок реверанс.
— За мен ще бъде чест. Приятна вечер и Бог да ви пази.
— И много късмет в новото ви начинание, скъпа. — Джонсън направи знак на кочияша си.
Калиста изтича нагоре по стълбите и удари с чукчето по вратата. Наложи се да чука дълго, преди най-после да чуе отвътре провлечени стъпки. Колтър, облечен надве-натри, отвори вратата и надзърна навън с едно око. То се разшири, когато видя кой нарушава почивката му.
Той дръпна бързо вратата и се самозабрави дотолкова, че я прегърна силно.
— Мис, вече се страхувахме, че сте изгубена завинаги. — И осъзнал какво е направил, той отстъпи назад и се изчерви.
Калиста се усмихна тъжно. Може и да си беше вкъщи, но още беше изгубена. Но отвърна само:
— Не събуждай Мариан. Много съм изморена и не искам нищо повече от едно добро, твърдо легло. — Засега меките, удобни легла й стигаха. Те пробуждаха твърде много спомени, които искаше да забрави.
— Господарката хубаво ще ми се накара, ако не я събудя…
— И точно това щях да направя, Колтър.
Калиста погледна нагоре към стълбите. Мариан, облечена в стара нощница — истински символ на домашното огнище — се втурна надолу. Спокойното изражение на Калиста изчезна и тя се затича да прегърне приятелката си. Въпреки усилията й да ги възпре, от очите й бликнаха сълзи.
Гласът на Мариан трепереше, когато тя потупа гърба на Калиста.
— Почти не съм спала, откакто изчезна. Глупава гъска такава, как можа да избягаш така? Ако знаеш колко мъка ни причини на всичките… — Мариан погледна към иконома. — Горещ чай в салона, Колтър. — Тя хвана Калиста за ръката и я поведе нататък.
— Къде е Хенри? — попита Калиста, когато седнаха.
— Прекарва половината от времето си в игралния дом, другата половина — да те търси. — Мариан разрови въглените с машата и сложи дърва в камината.
Колтър почука, остави един поднос и излезе също толкова дискретно.
— Чакат само твоето завръщане, за да отворят — каза Мариан.
Калиста въздъхна. Не си правеше никакви илюзии за това, което й предстоеше. Не очакваше с особено нетърпение похотливите усмивки, шепотите и предложенията. Споменът за Дрейк, закопчаващ арогантния си символ на притежание около врата й, я накара да избухне:
— Хубаво. Колкото по-рано, толкова по-добре.
Щеше да работи от зори до здрач и ще преуспее така, че никога повече да не зависи от никой мъж.
Мариан й подаде чаша изпускащ пара чай и каза:
— Успокой се. И ми разкажи всичко.
Калиста отпи, събирайки мислите си. Отвори уста, като си казваше, че не дължи нищо на Дракона, но не можа да отрони дума. Отпи още веднъж.
Мариан се размърда нетърпеливо на стола си, но Калиста не можеше да й каже къде е била, дори в името на приятелството им. Всичко, което кажеше, щеше да изложи на опасност Дрейк. Тази лоялност може и да беше неуместна в случая, но тя беше част от самата нея. Най-после уморено поклати глава.
— Не ме питай къде съм била. Достатъчно ти е да знаеш, че бях в безопасност и нищо лошо не ми се е случило.
Мариан остави чашата си на масата.
— Физически, може би. Никога преди не съм те виждала толкова неуравновесена. Да не ме вземаш за глупачка? Знам, че Херик те е отвлякъл. Въпросът е дали ти е отнел нещо повече от свободата.
Очите на Калиста се навлажниха, когато си спомни всичко, което бе предложила, всичко, което бе поискала.
— Не — прошепна най-накрая. — Той… иска да се ожени за мен. Или поне така казва.
Мариан се опули.
— Дракона? Женен? — Тя се намръщи замислено. — От финансова гледна точка той е добра партия, но все пак в изисканите кръгове не го приемат.