Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
— Остави ме. Не искам нищо от теб. Нито сега, нито когато и да било.
Халатът му изшумоля. Чу го как взема разстоянието между тях само с две крачки и се надвеси над нея. Сянката му върху стената беше огромна. Драконовата маска и тежкият халат наистина го правеха да прилича на звяр, готов да я погълне. Тогава раменете му се надигнаха и тя чу тиха въздишка.
Стъпките му се отдалечиха, по-тежки от обикновено.
Извикай го! Не, бягай, докато можеш! Захапа кокалчетата на пръстите си толкова силно, че по кожата й бликна кръв, но тя не я забеляза. Болката, разкъсваща сърцето й, затъмняваше всичко останало. Колко глупаво бе постъпила, като развали съня, който можеше да отнесе със себе си като спомен.
Но този камък и маската, която отново си сложи, казваха неприятната истина. Тя можеше и да се преструва, но истината беше, че може да избира между мъжа, който започваше да обича, и онзи, който бе обичала в продължение на толкова дълго време.
Вдигна брадичка. Ръката й се отпусна. Съблече нощницата и я захвърли в един ъгъл, после облече първата рокля, която й попадна под ръка. Зачака, а мечтите й избледняваха като светлината на лампата.
Този път ги остави да си отидат.
Никоя сила на земята не можеше да й попречи да тъгува за отлитането им.
Долу Дрейк вървеше напред-назад в тъмнината, все още стиснал подаръка си за нея. Идваше му да вие от яд. Проклето момиче! Трябваше да я научи кой е господарят тук. В неговите ръце бяха свободата й, конят й, дори новото й начинание, макар тя още да не го знаеше.
Защо така се разтапяше в ръцете му, целуваше го, обещаваше му да бъде негова с действия, ако не с думи, а после така жестоко го отхвърли? Ха, опитваше се да го побърка и почти успяваше.
Дрейк се спъна в нещо. Беше му писнало от тази проклета тъмнина и драсна клечка, за да запали лампата. Вдигна предмета, в който се бе спънал, и го загледа. Шапката на Клайд. Сигурно я е забравил. Дрейк погледна към часовника.
Почти десет. Клайд би трябвало да се е върнал отдавна.
Нищо чудно, че бе гладен. Стомахът му изкъркори в същия момент, добавяйки още към и без това лошото му настроение. Дори и властите да са спрели Клайд, не може да са намерили нещо, защото, ако беше така, отдавна щяха да чукат на вратата му. Хвърли на една маса камъка, с който би могло да се купи малко имение в провинцията, загледан, без да вижда, в отпечатъка му върху дланта си.
Нещо не беше наред. Клайд щеше да им приготви студена вечеря, ако възнамеряваше да отсъства толкова дълго. Дрейк погледна нагоре към тихата спалня и се намръщи. Още нещо, за което ще имаш вина, лисичке. Ако му се е случило нещо, никога няма да ти простя, че ми отвлече вниманието.
Чувствата му бяха толкова наранени, че дори не осъзнаваше колко е несправедлив. Беше облякъл черните си кожени дрехи, когато чу тихо стържене по замаскираната външна врата. Забърза натам.
— Клайд?
— Уилкс. Отвори. Нося новини.
Дрейк завъртя макарата, която отваряше вратата, и я затвори бързо.
— Казвай, човече.
— Хората на Куотърмейн са го хванали, или поне така ми казаха двама от моите хора в онзи забутан квартал.
Дрейк псува цветисто и дълго. Пъхна тънката, украсена със скъпоценни камъни, кама в ботуша си, сложи два пистолета под мишниците си и облече грубо черно палто, доста различно от обичайното му облекло. Пъхна едно черно платнено кръгче в джоба си, гребна с шепа студена пепел от огнището и се поръси целия.
Уилкс го наблюдаваше учудено.
— Би трябвало да ти викат Хамелеон, а не Дракон. Имаш ли нужда от помощ?
— Само за да разбера къде точно се намира. Най-добре работя сам.
— Жалко. Тъкмо щях да ти предложа да вземеш и малката си лисичка със себе си.
Дрейк се извърна рязко.
— Тя не ти влиза в работата. Може и да не си съгласен с мнението й, но, за Бога, ще проявяваш уважение към нея, особено в мое присъствие. А сега ми кажи къде е Клайд.
Уилкс се бе зачервил, но отговори спокойно:
— Видели са как го откарват в старата странноприемница „Червената кокошка“ на Уотър Стрийт — Уилкс наклони глава, очевидно очаквайки Дрейк да се стресне при споменаването на една от улиците с най-лоша слава в Лондон.
Но Дрейк само закопча сакото си, без да реагира.
— Благодаря. Ако имам нужда от помощ, ще изпратя съобщение по един от хората ти. Ще използвам паролата.
— Много добре. Бог да те пази. Имам нужда от теб. — Уилкс изчезна в нощта, когато Дрейк му отвори вратата.
Познаваше Уилкс достатъчно добре, за да разбира, че веднага щом спре да му бъде от полза, тази преданост и привързаност ще изчезнат. Но Дрейк не можеше да го обвинява, тъй като той самият изпитваше подобни чувства.