Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
Той погледна нагоре към завесите. Тежката материя потрепери, сякаш току-що се връща на мястото си, и той разбра, че тя е видяла пристигането и заминаването на Уилкс.
Хубаво. Нека се гърчи в соса на собствените си деяния. Когато се сготви достатъчно добре, може да я излапа.
Дрейк стисна зъби, преодолявайки желанието си да се качи при нея. Измъкна се навън, затвори вратата, заключи я и огледа тихата уличка. Когато се увери, че никой не го наблюдава, си свали маската, прикрепи към едното си око черното кръгче и потърка лицето си с мръсните си от пепелта длани. После, залитайки като пиян, се отправи към бедняшкия квартал.
Нищо не оправяше нещата по-добре от чифт юмруци. Ако имаха късмет, можеше да измъкне Клайд с няколко. Ако ли пък не…
Дрейк потупа пистолета под палтото си.
Калиста слезе по стълбите. Бе видяла идването и заминаването на Уилкс, а това направи бягството й още по-наложително. Трябваше да се измъкне оттук, преди да хванат Дрейк, в противен случай и тя щеше да бъде замесена.
Обстоятелствата, налагащи бягството й, ставаха все повече и повече, но това не го правеше по-лесно. Затаи дъх, когато натисна едновременно трите фигурки до вратата. Тя се отвори. Калиста повдигна крак към свободата, но той сякаш не искаше да се отлепи от пода. Спря и се обърна назад. Оттук леглото не се виждаше и така беше по-добре. Но канапето, където я бе целувал; масата, където се бяха хранили и спорили; бюрото, където той пишеше, се виждаха съвсем ясно.
Тя решително се обърна и тръгна нагоре по тъмната стълба. Вратата се затвори след нея.
Красивата стая остана празна, съкровищата, събирани по целия свят, зачакаха отново да бъдат използвани. Часовникът удари полунощ, но нямаше кой да го чуе.
Глава 8
Повечето от обитателите на квартала, към който се бе запътил Дрейк, бяха търсени от закона — длъжници, избягали от затвора, или бедняци, отдавна оставили надеждата за по-добър живот.
Най-важното нещо тук не беше произходът или собствеността, а звънът на златото. Но дори и тази мрачна бърлога си имаше своята йерархия. Господарите тук ядяха от най-хубавите порцеланови съдове — откраднати; пиеха най-доброто вино — контрабанда; танцуваха с най-хубавите проститутки — отвлечени.
И без знатен произход и наследствена собственост, тези крале на престъпния свят също имаха значителна власт. Властта на живота и смъртта. Срещу подходящо заплащане биха убили всеки или просто изтезаваха жертвата, докато тя сама не пожелаеше смъртта.
Към това място се бе запътил Дрейк. Беше живял на пристанищата в Шанхай, бе просперирал в пиратските свърталища в Алжир, дори бе оцелявал сред главорезите в Индия. Въпреки това, той неволно забави крачка, когато започна да навлиза в квартала. Аристократичният му нос трепна при вонята, която връщаше прекалено много спомени, които се бе опитвал да забрави. Погледът му се стрелкаше тревожно наоколо. Замисли се дали не е по-добре да махне превръзката от окото си, но реши, че очите му са прекалено забележими. Не искаше да бъде разпознат.
Кожата му настръхна. Тук играта можеше да загрубее.
В тази уличка един мъж биеше жена. От една къща от другата страна пияна курва крещеше проклятия по адрес на клиента си, който очевидно бе отказал да плати.
Едно куче с пяна на устата се хвърли към Дрейк. Той го ритна. Кучето падна назад, стана и избяга в противоположната посока. Дрейк едва успя да избегне един мъж, преследващ друг с изваден нож.
Забави крачка, но не страхът го спираше. Мисълта, че Клайд е в опасност, му даваше сили да продължи в този ад, от който се беше борил със зъби и нокти да се измъкне.
Замисли се за някакъв план. Без съмнение, Куотърмейн бе избрал най-ужасните главорези. Уилкс му бе казал да търси на Уотър Стрийт — една от най-тъмните и страшни улици в квартала.
Дрейк се намръщи, когато двама яки мъже тръгнаха към него, очевидно не с добри намерения. Той дръпна палтото си назад, за да покаже пистолетите си, и извади камата от ботуша си. Мъжете свърнаха в една пряка, за да потърсят по-лесна плячка.
Десет минути по-късно носът му подсказа, че е стигнал до целта си преди още да я е видял. Започна да залита като пиян, извади една бутилка ром от джоба си и се поля. Усети някакво движение зад себе си, обърна се рязко и видя трима мъже. Единият държеше тояга, другият — нож, а третият — ръждясал, но очевидно годен за употреба пистолет.
— Ако искаш да видиш утрото утре, най-добре е да се върнеш там, откъдето си дошъл. — Най-високият от тримата беше широкоплещест, облечен в хубави дрехи.
Дрейк присви очи в слабата светлина на уличните лампи.
Явно всичките косми от плешивата глава на мъжа се бяха преселили върху китките му, които висяха комично от мръсните, но изящни дантели. Но пък, от друга страна, в ръката, която държеше пистолета, нямаше нищо смешно.