Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс
- Автор: Дефо Даниэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс». Краткое содержание книги:
Написано според нейните собствени спомени.
Лондон, 1722.
Докато бях у нея, за около четири месеца, дванадесет леки жени родиха в заведението й и, струва ми се, гледаше около тридесет и две жени по домовете им, една от които беше на квартира при старата ми хазайка на улица Сейнт Джоунс и беше предмет на внимание и нежни грижи, както по-рано и аз самата.
Това особено ярко показва как се шири развратът в нашия век; колкото и грехове да имах, това ме потресе. Къщата, в която бях, и главно дейността на хазайката, взе да ме отвращава. Все пак трябва да заявя, че през цялото ми пребиваване там не видях, нито пък мисля, че можеше да се види, и най-малка проява на неблагоприличие.
Никога не се виждаше мъж да се качва горе, освен за да посети родилките през месечното им пребиваване след раждането, и то винаги придружен от старата хазайка, която, за да запази доброто име на заведението си, забраняваше през този месец на кой да е мъж да докосне жена, дори собствената си жена; тя заявяваше, че и било все едно колко деца се раждат в къщата й, но не желаела жените там да зачеват.
Може би беше излишно строга в тази насока, но все пак това престараване бе похвално, защото по този начин тя поддържаше доброто име на заведението си, ако може да се каже, че то се радваше на добро име. За нея се казваше, че макар да се грижи за жените, станали жертва на разврата, тя с нищо не бе допринесла за тяхното падение. Но въпреки всичко нейният занаят ми се струваше греховен.
Докато бях там, преди още да родя, получих писмо от моя довереник в банката, пълно с любезности, с което настояваше да се върна в Лондон. Писмото бе пътувало две седмици, защото бе пратено в Ланкашир и след това препратено. Той ми съобщаваше, че е получил решение за развод и че бил готов да изпълни задължението си спрямо мене, ако се съглася да се омъжа за него. Писмото завършваше с много нежности и уверения в добрите му чувства, които навярно не би хранил към мен, ако знаеше истинското ми положение, и които ни най-малко не заслужавах.
Датирах отговора си от Ливерпул, но го пратих по човек, като обясних, че уж писмото е било пратено до една приятелка в града. Честитих му новоспечелената свобода, но изказах съмнение дали е законно той да се преженва. Писах му, че вероятно той много сериозно ще обсъди положението, преди да се реши на такава стъпка, тъй като последиците й са твърде сериозни. В заключение му пожелах успех, без да му дам да разбере какво мисля и без да отговарям на предложението му да дойда при него в Лондон, но отдалече намекнах за намерението си да се върна към края на годината (писмото писах през април).
Към средата на май родих едно здраво момченце. Състоянието ми беше много добро, както и след предишните раждания. Хазайката ми прояви всичката си вещина като акушерка, която далече надминаваше тази на акушерките, които познавах. Тя толкова добре се грижеше за мене по време на раждането и след него, че майка да ми беше, нямаше да е по-внимателна. Надявам се, че никоя жена няма да бъде подтикната към разврат, като прочете как благодарение сръчността на хазайката си излязох от трудното положение, в което бях изпаднала; тя е отдавна в гроба и вече няма такива като нея.
Около двадесетина дни след раждането получих второ писмо от приятеля си в банката, с изненадващата новина, че окончателно се развел с жена си, като й връчил решението за развода в еди-кой си ден. А на всичките ми скрупули за повторната му женитба получих отговор колкото неочакван за мене, толкова нежелан за самия него: като научила, че е получил развод, жена му, която и преди това изпитвала угризения на съвестта за поведението си спрямо него, се самоубила още същата вечер.
Той много красноречиво изразяваше съжалението си за смъртта й и ме уверяваше, че ни най-малко не е виновен за трагичния й край. Той само искал да се освободи от тази жена, която го злепоставила по нечуван начин. Въпреки това бил много опечален от нещастието и не му оставало нищо радостно на този свят освен надеждата, че ще дойда да го ободря с присъствието си. След това най-настойчиво ме умоляваше да му обещая, че поне ще дойда в Лондон, за да го видя и да говорим пак.
Тази новина много ме изненада и започнах сериозно да обмислям положението си. Чудех се как ще гледам това дете и просто не знаех какво да правя. Най-после издалече загатнах за тази работа на хазайката. В продължение на няколко дни бях много посърнала и тя непрекъснато настояваше да разбере защо съм загрижена. В никой случай не можех да й разкрия, че имам предложение за женитба, след като толкова пъти й бях казвала, че съм омъжена. Не знаех какво да й кажа и само признах, че имам голяма грижа, която не мога да доверя никому.