Тази нощ или никога
- Автор: Джой Дара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тази нощ или никога». Краткое содержание книги:
Но не предполага, че свободните му дни са към края си. Защото малката решителна Хлое е решила да го направи свой и само свой. Трябва само да скрои добър план, за да го стори. И огнената червенокоса красавица намира начина…
Защото какво по-хубаво от това да победиш Дон Жуан в собствената му игра.
Джон отчаяно вдигна ръце във въздуха.
— Хлое!
— Много добре, Джон, ще се откажа от одеялото — лицето й се озари от вълнение. — О, колко интересно е всичко това! Само си представи — та ние може да се окажем щастливците, които ще разкрият кой е Черната роза.
Само че на кого ли ще го кажем, чудеше се Джон.
Хлое лекичко гризна ключицата му.
— Колко време смяташ, че ще ни отнеме?
— Да открием кой е Черната роза ли?
— Не — тя го целуна под брадичката. — Да ми покажеш…
Той я наблюдаваше със сластно очакване, а ясните му зелени очи искряха.
— Да ти покажа…?
Устните й очертаха по мускулестите му гърди дълга въображаема линия, като се поспряха до пъпа му, колкото да го погъделичкат по-обстойно. За целта тя използва езика си, като го завъртя около въпросната област с кратки отсечени движения. Джон потръпна.
— Да ти покажа…? — подкани я той, изненадан, но и много доволен от дръзките й действия.
Устните й продължиха надолу, като лизнаха чувствителната кожа под стегнатия му корем. Джон вече чувстваше как отмалява под въздействието на сладостната магия на устните й. И точно това желаеше Хлое.
— Да ми покажеш всичко, което знаеш. Колко време смяташ, че ще ти отнеме? — и тя наблегна на въпроса си, като хвана члена му и прокара езичето си по върха му с бързо леко движение.
Нужен му беше един момент, за да осмисли думите й, омаян от прелестното усещане при ласките й.
Джон си пое дълбоко дъх само миг преди да осъзнае какво всъщност го пита тя. Интересуваше се колко време остава, докато може да заживее като най-видната жена развратник в цяла Англия.
— Ще ми трябва много време, Хлое — тихо отвърна той. Много тихо.
Пръстите й лекичко потупваха жезъла му, докато тя обмисляше отговора.
После наведе глава и го пое в устата си за миг, преди да спре, за да попита:
— Нима знаеш толкова много, Джон?
Той хвана с ръце главата й и я притегли обратно към себе си.
— Да — отвърна задавено. — Знам наистина много.
Устните й се притиснаха към него.
— И нямаш нищо против да ни отнеме дълго време? — тя го пое изцяло в устата си и го засмука.
Джон простена гласно.
— Не, любима, нямам нищо против — дрезгаво промълви, а обикновено плътният му глас сега бе някак пресипнал.
Хлое се усмихна на себе си. За такъв прословут женкар Джон се справяше направо чудесно. И тя бе особено горда с него. Този лорд Секстън има наистина чудесен вкус, реши тя. Вкус на неописуеми възможности.
Вкус на мъжа, когото обича.
Джон затвори очи, като се остави на магията на устните й. Струваше му се, че единственото нещо, за което може да мисли, са тези устни върху тялото му. Тези устни… Тези невероятни устни, мисълта за които не го оставяше ни денем, ни нощем, които направо го влудяваха!
Фактът, че тя бе съвсем неопитна в това занимание, сякаш само още повече засилваше удоволствието му. Струваше му се, че никога не е изпитвал нещо толкова прелестно като усещането в този момент.
Без да брои случаите, когато бе в нея, разбира се.
Нейното пъргаво настойчиво езиче направо щеше да го подлуди. Тя лекичко го гризна, което накара пръстите му да се вкопчат в гъстите й коси. И той отново простена.
Хлое го наблюдаваше. Очите му бяха затворени и той изглеждаше изцяло отдаден на момента. Почти прехласнат. Тъмните му ресници почиваха върху високите скули в дълги извити дъги.
Когато тези пленителни очи бяха затворени, чертите на лицето му се очертаваха с изящна яснота и тя отново се зачуди каква класическа красота притежават те. Той просто бе невероятно красив мъж.
И освен това бе един прекрасен човек със сложна душа и невероятна дълбочина на характера.
— Хлое — прошепна той името й, докато тя нежно го галеше и целуваше. Дългите й коси гъделичкаха бедрата му. От гърлото му се разнесе дълбок стон.
За нея това бе знак, който й подсказа да се отдръпне леко назад и да отметне глава напред, така че косите й се посипаха като водопад върху него. Тя се позачуди каква ли ще е реакцията му, ако въобще…
Той издаде някакъв неясен звук, който прозвуча съвсем диво през стиснатите му зъби. Най-ненадейно ръцете му я сграбчиха и я повдигнаха, за да я поставят седнала върху него.
— Джон!
Той потъна в тялото й, а силните му длани неумолимо притискаха хълбоците й.
Усещането, когато Джон я изпълни докрай, бе просто неописуемо.
Устните й се разтвориха и от тях се отрони едва доловима въздишка. Но тя разбра, че Джон я е чул, тъй като почувства как той помръдва в нея.
Очите му едва-едва се отвориха.
Изпод прелестните тъмни ресници я наблюдаваха две дълбоки зелени очи със зеници, разширени от страст. Той завъртя бедрата си.