Родена магьосница

Беше права, разбира се, след като си го помисли. Боренсон можеше да изпитва уважение към другия, дори да изпитва състрадание или завист. Но предаността не я разбираше. На тази част от уравнението майка му не го беше научила.

Мирима помисли дали да не вземе думите си назад, да не се извини. Но знаеше, че не бива да го прави. Той трябваше да разбере истината.

Може би всъщност това, че бе станал евнух, беше по-добре. Орехите можеха изобщо да не му израснат, въпреки всички усилия на чародея. Може би това беше само за добро. Да правиш любов и да обичаш не беше едно и също, и тя го знаеше, а твърде много хора ги бъркаха. Ако успееше да му помогне да се научи да обича истински, да го научи на преданост, тогава щеше да изцери рана, недостъпна дори за Бинесман.

Тя хвана отпусналата се на корема й ръка и я стисна. Дълго никой от двамата не проговори. Тя все още не беше засегнала темата за заминаването си в Инкара с него и се боеше от това. Но мъжът й трябваше да научи, че смята да тръгне.

На седем мили северно от Карис забелязаха един повлякъл юзди боен кон, който търсеше паша в опустошените земи. Трябваше да тръгнат напряко около миля през пепелищата, за да го хванат. Кръвта, оцапала гърба му, показваше, че доскорошният собственик няма да го потърси, затова Боренсон го яхна.

Когато стигнаха в Карис, Габорн вече беше потеглил. Хората бяха започнали да бягат от града. Със заминаването на халите и след като тъмнината се беше вдигнала, бежанците вече задръстваха всеки път на няколко мили наоколо.

Обикновени войници от Мистария, както и от Индопал, потегляха на север, за да възстановят и бранят порутените замъци. Уморени пехотинци газеха в строй през пепелищата с тежки вързопи на гърбовете. Останалото гражданство напускаше кой по какъвто път хване.

Стотици хора се бяха изкачили на кратера, при дупката от огромния червей.

Мирима и Боренсон останаха в Карис само колкото той да вземе половин дузина дарове — по един на мускул, гъвкавост, ум, слух, зрение и метаболизъм. След това Боренсон се разпореди да му добавят още дарове на следващия ден. Заради мръсния въздух над града не посмя да вземе дарове на жизненост, за да не се поболее Посветителят му и да умре. За това трябваше да почака.

След това напуснаха града и Боренсон спря да изкърти с чука два зъба от една хала като военни трофеи — един за него и един за нея. Каза, че ще поръча да ги издялат.

После препуснаха към планините Брейс. Ниските подножия бяха станали тъмносиви, но по-нататък есенните цветове шареха склоновете, а пресният сняг блестеше по върховете.

Халите бяха направили просека през планините, но Мирима и Боренсон продължиха по пътя.

Скоро щяха да настигнат Габорн. Мирима се боеше от срещата: мислеше си какво всъщност трябва да каже на рицарите и лордовете, ако я попитат за раната на мъжа й.