Родена магьосница

После го отведе при облекчителя. Качиха се на кулата на цитаделата на Посветителите и го изчакаха да се приготви. Да надничаш през някоя амбразура беше все едно, че стоиш на планина. Езерото Донестгрий блестеше на утринната светлина.

По водната повърхност се поклащаха стотици лодки — с високи носове и кърми, — използвани за превозване на стоки, както и салове от свързани бъчви и подредени отгоре дъски. Уагит замаха с ръка на хората, но никой не му отвърна.

— Искам някой ден да се повозя на лодка — каза Уагит.

— Но не и с тези окаяни същества — каза Галънтайн. — Тези са най-болни от болните. Кралят ги евакуира по течението, на по-безопасни места. Заради въздуха е — заради проклятията на злата магесница. Снощи от тази гнилоч умряха много хора.

Уагит се вгледа по-внимателно: и наистина саловете и лодките бяха натоварени с ранени мъже и жени, хора, разкъсани от чудовищата или премазани от срутващите се камъни. Лежаха по саловете с окървавени превръзки или загърнати с одеяла. Видя и малки деца, и побелели коси на старци. Съжали ги. Но все пак му се искаше да се повози на лодка.

Облекчителят се махна и скоро дойде с един силар и един Посветител.

Старият схолар вдигна силара — тънка пръчка за жигосване, изработена от ръждивочервен метал — опря я на гърдите на младежа, предложил се да стане Посветител на Уагит, и запя с птичи глас. Уагит се унесе в песента, после му замириса на изгоряла плът и чу как Посветителят изплака от болка. Тогава облекчителят размаха силара из стаята. Пръчката остави след себе си диря от светлина, която увисна във въздуха и засия като огнена змия. Облекчителят продължи да пее с чуруликащия си глас, докато притискаше силара в рамото на Уагит.