Родена магьосница
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #3
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена магьосница». Краткое содержание книги:
Разсмяха се още по-силно.
Мирима скри лицето си с ръка, за да прикрие неудобството си.
Сър Боренсон махна към Бинесман, сякаш искаше да му благодари, макар Габорн да беше сигурен, че рицарят иска само да отклони вниманието им от себе си.
Магьосникът се усмихна двусмислено и кимна.
Рицарите викаха, подмятаха си шеги и се смееха, а Габорн неволно си помисли за чародея Хоуел. Беше се борил здраво да дискредитира Бинесман, за да може да вземе учителския пост в Стаята на Земните сили. Хоуел можеше и да е изтъкнат чародей, но никога не бе призовавал вайлд, а и със сигурност не беше успявал да посади нови орехи на мъж.
Габорн погледна Бинесман и каза усмихнато:
— Ще се прочуеш!
След няколко мига пристигна и Скалбейрн с двамата си съгледвачи.
— Милорд! — ревна той и дръпна юздите. Бойният кон на пълководеца тичаше бързо. Плъзна се цели четиридесет крачки напред и се закова толкова близо пред Габорн, че неговият кон се дръпна боязливо назад. Очите на Скалбейрн светеха от възбуда.
— Милорд, снощи на халите им замръзнаха задниците в снега и още не са се стопили. Слънцето успя да им затопли дупките чак преди пладне. Даже и сега са тромави, едва се тътрят на половин скорост. Чакаме само вашите заповеди.
Габорн опипа вътре в душата си, замислен. Изкушаваше се да нападне, но усещаше заплаха. С халите не можеха да си играят.
— Милорд — настоя Скалбейрн. — Можем ли да нападнем?
Габорн усещаше пластове от заплахи, като люспи на лук. Ако вземеше решение за атака, много хора щяха да загинат.
„Но аз съм Земният крал — помисли той. — Мой дълг е да защитя народа си по най-добрия начин, който знам.“
Халите бяха слаби, бяха загубили злата магесница, която ги водеше. Движеха се на юг по същия път, по който бяха дошли, като мравки, следващи оставената към храната диря. Имаше цял ден за лов. Рицарите му горяха от нетърпение. Времето беше чудесно, а теренът на повечето места щеше да е идеален. В цялата човешка история не беше чувал някой владетел да е нападал толкова много хали на открито. Условията може би никога повече нямаше да са толкова благоприятни.
Но го тревожеха загубите. Колко ли храбри мъже щяха да паднат? Отговорът не беше ясен. Щеше да зависи от избраната тактика. В дългосрочен план можеше ли да си позволи тези загуби? Какви ли битки го чакаха в следващите дни?
С всеки следващ миг имаше чувството, че се придвижва все по-близо до световната орис. Днес тук щяха да загинат хора. На Йоме скоро й предстоеше да се изправи пред опасност. Десетки хиляди в Карис. А след това — светът.
Боренсон проговори пръв.
— Проклятие, Габорн! Нима ще посмееш да ни задържиш? Ние тук мъже ли сме? Мъже ли сме изобщо?
Габорн погледна стария си приятел.
Скалбейрн заговори бързо:
— Милорд, не мога честно да ви уверявам, че ако заповядате да се сдържим, всички ще се подчинят. Много от лордовете са се заклели в нов орден, Вълчето братство, и не признават никого за свой господар.
Габорн разбра какво трябва да направи.
— Господа — каза той. — Там долу има десетки хиляди хали, тръгнали към Долния свят. Няма да им позволя да се върнат след седмица, за да се изкатерят по стените на Дворовете на прилива. Никога повече няма да има втори Карис!
Усети как през групата премина наелектризираща тръпка.
— Ще поведете ли щурм? — попита Скалбейрн.
Хората му се нуждаеха от Земен крал — от силен владетел, и мъдър, излизащ от мъглите на времето. Бинесман го бе предупредил, че не трябва да се бие, освен ако не е притиснат в ъгъла, но човек можеше да бъде притиснат в ъгъла по много начини. Беше в рискована ситуация. Владетели по границите му следяха за най-малката проява на слабост. Мнозина, които бе Избрал едва вчера, се бяха отрекли от клетвите си.
Трябваше му смазваща победа.
А най-вече трябваше да намери Майстора на пътя.
Така че днес щяха да загинат мъже. Добри мъже. Габорн щеше да пожертва свои приятели.
Той посочи тъмната змия, пълзяща с грохот през златните низини, и викна:
— Ще ги избием до крак.
Щурмът
Нашите врагове са обучени да не показват страх. В Мистария ще ги научим да нямат страх.