Родена магьосница
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #3
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена магьосница». Краткое содержание книги:
— Казваш ми го само за да ме утешиш — възрази Мирима. — Само допреди два часа мислеше, че си влюбен в нея.
Той замълча, докато намери отговор.
— Сега ти казвам какво мисля за нея. Това, което мисля, и това, което чувствам, са различни неща. И двете са еднакво верни. Може би си права. Може би не знам какво е любов.
— По-голямата ми сестра ме предупреждаваше да не се женя за воин — каза Мирима. — Казваше ми, че те се научават да потискат нежните си чувства.
— Никога не съм имал никакви нежни чувства.
Тя се извърна и го изгледа накриво.
— Така ли? Дори в цитаделата на Посветителите? — Опитваше се да го изкара от равновесие, прехвърляше го от една опасна тема към друга. Но изразът му й показа, че думите й са го ранили много дълбоко.
— Аз… добре, ще ти кажа истината — отвърна той развълнувано и гласът му се повиши. — Казваш, че не знам какво е любов, и ще призная, че не знам. Любовта е лъжа. Майка ми ме мразеше от деня, в който съм се родил. Още като дете го разбирах.
— Мразела е баща ти — поправи го Мирима. — Ти просто си имал нещастието да приличаш на него.
— Не — отвърна Боренсон. — Тя мразеше мен. — Опитваше се да говори безгрижно, но човек не може да говори безгрижно с рана, която го е поразила така дълбоко. В гласа му се долавяше болка. — Говореше за обич, когато други майки говореха за скъпите си дечица. Майка ми казваше: „О да, аз обичам моя малък Айвариан.“ После се оглеждаше крадешком да види дали са й повярвали. Но го казваше само за да увери приятелките си, че с нея всичко е наред.
— Явно, че нещо не й е било наред — каза Мирима. Истината не можеше да промени. Но можеше да отнеме част от болката. — Тя може и да не те е обичала. Аз обаче те обичам.
— Това пък как е възможно? — запита той някак твърде високо. — Каква полза от мъж, който не може да ти даде дете?
— Мога да ти изредя поне сто добри приложения за такъв мъж — каза тя. — Мъжът е този, който работи до теб, когато си копаеш градината, и който те топли нощем в леглото. Той е този, който се тревожи за теб, докато никой друг не знае, че ти е зле. И той е този, който бих искала да държи ръката ми, когато застана пред вратата на смъртта.
— Хората се залъгват — отвърна Боренсон, сякаш не беше разбрал мисълта й. — Искат да обичат толкова отчаяно, че започват да търсят и накрая се преструват, че са намерили любовта. Жените срещат някой долен глупак и се самоубеждават, че са открили съкровище, „рядък диамант“, човешко същество, което цялото останало човечество, кой знае защо, не е забелязало. Каква гнилоч! Нищо няма в такава любов. Хората се плодят на поразия. Светът е пълен с глупаци, които нямат никакво друго желание, освен да се възпроизвеждат. Не го разбирам!
— Не разбираш желанието ли? — попита Мирима. — Не го ли изпита със Сафира? Не го ли изпита, когато ме видя за първи път?
— Плътските страсти нямат нищо общо с любовта… поне не с тази любов, която аз искам. Те не траят дълго.
— Значи искаш нещо повече от плътските страсти?
Той се поколеба, усетил по тона й, че го вкарва в капан.
— Да. Най-добрата любов трябва да се основава на уважението. Нека желанието да израсте от него, а когато желанието се износи, ще остане поне уважението.
— Моето уважение го имаш — каза Мирима. — Както и желанието ми. Но мисля, че на любовта е присъщо и нещо повече.
— Аха! — Сякаш гореше от нетърпение да чуе какво мисли, но Мирима беше сигурна, че иска само да спори.
— Мисля, че всеки, който е роден на този свят, е достоен за любов. Всяко бебе, колкото и да е грозно в първите дни и колкото и колики да има, заслужава майчината любов. Това го знаем всички. Всички изпитваме дълбоко чувство на обич, като видим едно малко дете.
Боренсон не каза нищо и за първи път тя усети, че наистина я слуша.
— Ти си се родил достоен за обич и ако майка ти не ти я е дала, не е било защото нещо ти е липсвало.
— Нещо повече — добави Мирима. — Ние оставаме достойни за обич. Ти обвиняваш хората, че се „влюбват“. Казваш, че всъщност не могат да се намерят „съкровища“ сред хората. Но те са по-добри, отколкото си мислиш. Дори най-лошите хора притежават повече потенциал, отколкото може да се види на пръв поглед. Когато един мъж и една жена се влюбят, аз не се чудя, че това е станало. Напротив, радвам се за тях. Аз също понякога се чудя какви качества са забелязали един в друг, които аз не забелязвам. Но уважавам хората, които притежават благоразумието да обичат добре.