Родена магьосница

— Това пък как е възможно? — запита той някак твърде високо. — Каква полза от мъж, който не може да ти даде дете?

— Мога да ти изредя поне сто добри приложения за такъв мъж — каза тя. — Мъжът е този, който работи до теб, когато си копаеш градината, и който те топли нощем в леглото. Той е този, който се тревожи за теб, докато никой друг не знае, че ти е зле. И той е този, който бих искала да държи ръката ми, когато застана пред вратата на смъртта.

— Хората се залъгват — отвърна Боренсон, сякаш не беше разбрал мисълта й. — Искат да обичат толкова отчаяно, че започват да търсят и накрая се преструват, че са намерили любовта. Жените срещат някой долен глупак и се самоубеждават, че са открили съкровище, „рядък диамант“, човешко същество, което цялото останало човечество, кой знае защо, не е забелязало. Каква гнилоч! Нищо няма в такава любов. Хората се плодят на поразия. Светът е пълен с глупаци, които нямат никакво друго желание, освен да се възпроизвеждат. Не го разбирам!

— Не разбираш желанието ли? — попита Мирима. — Не го ли изпита със Сафира? Не го ли изпита, когато ме видя за първи път?

— Плътските страсти нямат нищо общо с любовта… поне не с тази любов, която аз искам. Те не траят дълго.

— Значи искаш нещо повече от плътските страсти?

Той се поколеба, усетил по тона й, че го вкарва в капан.

— Да. Най-добрата любов трябва да се основава на уважението. Нека желанието да израсте от него, а когато желанието се износи, ще остане поне уважението.

— Моето уважение го имаш — каза Мирима. — Както и желанието ми. Но мисля, че на любовта е присъщо и нещо повече.

— Аха! — Сякаш гореше от нетърпение да чуе какво мисли, но Мирима беше сигурна, че иска само да спори.

— Мисля, че всеки, който е роден на този свят, е достоен за любов. Всяко бебе, колкото и да е грозно в първите дни и колкото и колики да има, заслужава майчината любов. Това го знаем всички. Всички изпитваме дълбоко чувство на обич, като видим едно малко дете.

Боренсон не каза нищо и за първи път тя усети, че наистина я слуша.

— Ти си се родил достоен за обич и ако майка ти не ти я е дала, не е било защото нещо ти е липсвало.

— Нещо повече — добави Мирима. — Ние оставаме достойни за обич. Ти обвиняваш хората, че се „влюбват“. Казваш, че всъщност не могат да се намерят „съкровища“ сред хората. Но те са по-добри, отколкото си мислиш. Дори най-лошите хора притежават повече потенциал, отколкото може да се види на пръв поглед. Когато един мъж и една жена се влюбят, аз не се чудя, че това е станало. Напротив, радвам се за тях. Аз също понякога се чудя какви качества са забелязали един в друг, които аз не забелязвам. Но уважавам хората, които притежават благоразумието да обичат добре.