Родена магьосница

Няколко души в групата се изсмяха. Ядосаният й поглед даде на Боренсон да разбере, че ако не си затвори устата, може да извади някоя стрела и да се поупражнява по него.

Габорн пришпори коня си напред, неговият Дни подкара до него. Мирима се метна на своя кон и препусна след тях, като извади в движение стрела от колчана на гърба си. С тях тръгнаха и Бинесман и неговият вайлд.

Боренсон тъкмо се канеше да дръпне юздите, когато Йоме го сграбчи за лакътя и прошепна:

— Само за сведение, сър Боренсон. Вашата жена вече има много дарове. Как според вас ги е получила?

— Каза ми, че вие сте й ги дали — като подарък — отвърна Боренсон.

Йоме се усмихна иронично.

— Тя си ги спечели с лъка си. Спаси мен и Бинесман, и живота на всички в замък Силвареста. Тя уби Сияйния на мрака и аз й платих двадесет силара за службата й.

Боренсон беше убеден, че кралицата очаква да му увисне ченето от изненада, но той отвърна съвсем небрежно:

— Ами, нали е моя жена. Такива неща може да се очакват от нея.

Йоме се усмихна.

— Не се съмнявам, че може да ви изпече и едно хубаво прасенце.

Боренсон се засмя и препусна надолу по склона. Остави след себе си фургона със силарите, придружен от приличащия на паяк стар кайфа Фейкаалд и охраната. Подмина и тичащите на едри крачки през тревата гиганти главанаци, чиито ризници дрънчаха като вериги на котви. Миришеха силно на вкиснала мас и на мърша.

Конските копита тътнеха по земята. Скакалци, наедрели от ядене през цялото лято, заподскачаха под конските крака. Жълти пеперуди прехвърчаха из тревата. Небето отгоре беше като синя купа, а вятърът духаше отривисто в лицето му.

Боренсон се зачуди за жена си. Интересно, не беше му казала, че е убила Сияйния на мрака. Трудно беше човек да си държи устата затворена за такива неща.

Почувства се тъпо. Беше убил в Дънуд хала магесница, малка и съвсем не толкова силна като пурпурна чародейка, и я беше довлякъл до вкъщи за жена си. Сега този трофей му изглеждаше нищожен.

През последните няколко дни светът се беше преобърнал с главата надолу. Той беше изгубил всичките си дарове, а тя бе спечелила същия брой.

Но изобщо не си беше представял, когато я срещна на пазара в Банисфер, че един ден Мирима ще убие Сияен на мрака, легендарно същество, каквото той никога не беше виждал. Изобщо не си беше представял, че тя ще опъне лък и ще препусне срещу бойните редици на орда хали. А и през ум не му беше минавало, че ще поиска да го придружи до Инкара.

„Може би — помисли Боренсон — тя просто се опитва да спечели уважението ми.“

Но не, дори и това му се струваше погрешно. Все пак Мирима не беше някоя лигава кукличка, горяща от желание да удовлетвори. В нея имаше някаква коравост, внушаваща не толкова възхищение, колкото власт. Наистина беше корава, чак до дъното на душата си.