Родена магьосница

— Ми, скочих им и ги фраснах по мекото място! — каза Уагит.

— Кой ти показа къде е мекото място на халата? — попита Галънтайн.

За своя собствена изненада, това Уагит го помнеше.

— Лъгби, Лъгби беше! Нарисува ми картина на земята и ми го показва много пъти.

— Несъмнено, когато халите дойдоха, твоят приятел Лъгби те е оставил да нанесеш първия удар — каза Галънтайн.

Виж, това Уагит не го помнеше със сигурност. Но сега като си помисли, май не му се беше налагало да избутва други хора, за да стигне до тях.

— Кажи ми, Уагит. Знаеш ли какво е смъртта?

— Ми, това е дето… лягаш да спиш и не се събуждаш.

— Добре. Знаеше ли, че халите може да те убият?

Уагит не отговори. Галънтайн май беше нещо ядосан, а Уагит не знаеше верния отговор. Само поклати тъпо глава.

— Значи твоите приятели са те тикнали пред халите и не са ти казали, че могат да те убият.

Уагит не помнеше някой да е споменавал такова нещо.

— Позволете да ви задам друг въпрос, барон Уагит: смятате ли, че можете да го направите отново?

— Да убия хали? Ами да.

Галънтайн го изгледа и кимна. Уагит беше улучил верния отговор!

— Да ви задам друг въпрос. Някога… мечтали ли сте да бъдете като другите хора? Чудили ли сте се какво ли ще е да помните неща, да знаете неща, които знаят и други хора?

Уагит закима.

— Това няма ли да е по-ценно и от злато?

Уагит не беше сигурен.

— Скалън каза, че трябва да си поискам силарите.

— Силарите сте си ги заслужили — каза Галънтайн — и можете да си ги получите. Но законът го разрешава само ако ги използвате в служба на своя крал. С други думи, ако ги вземете, ще трябва да правите каквото каже той.

Уагит се обърка. Сигурно се беше показало на лицето му, защото Галънтайн добави:

— Той ще поиска да убивате хали.

— О!

— Кралят не се разпореди как точно да постъпя с вас. Явно иска да ви възнаградя и наистина ми остави няколко силара, които да използвам както намеря за добре. Нашите владетели рядко даряват силари на глупци. Какво ще кажете, ако ви направя едно предложение: сега ще ви дам само един силар, един дар на ума, за да имате капацитет на обикновен човек. След това ще ви дам един кон и ще ви пусна да тръгнете след краля. Може да не бързате, вземете решението си сам. Ако пожелаете да бъдете рицар и да постъпите на служба при нашия владетел, може да получите още дарове.

Уагит не беше много сигурен какво му предлага Галънтайн. Много сложни думи използваше. „Капацитет.“

— Ще помня ли разни неща?

— Да. Отсега нататък ще можете сам да си криете парите и да си ги намирате, когато ви потрябват.

— И ще помня… как яздих на кон с краля?

— Сега помните ли го?

Уагит затвори очи и си го представи.

— Да.

— Значи ще го помните, докато сте жив — увери го шамбеланът.

Уагит толкова се възбуди, че загуби дар слово. Закима толкова силно, че Галънтайн се усмихна.

— Много добре, сър — каза му той с тон на искрено уважение.