Тайните на Черната джунгла
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Черната джунгла». Краткое содержание книги:
— Сипаите! — прошепна ТремалНаик и спря.
Канеше се да се върне назад, когато по коридора прокънтяха отмерени стъпки и звън на шпори. Трепна и насочи револвера към вратата. Човекът се приближаваше, спря за миг, после отмина. „Дали не беше капитанът?“ — попита се. Излезе от спалното помещение на сипаите и се върна по коридора. В дъното зърна едва забележима сянка, която потъна в тъмнината заедно със звънтенето на шпорите. Насочи се натам, решен да я достигне. Качи се по няколко стъпала и навлезе в друг коридор, като вървеше на пръсти. Човекът пред него спря, чу го да върти ключа в някаква ключалка, да отваря една врата, след което изчезна.
ТремалНаик забърза и спря пред същата незаключена врата. Една лампа осветяваше слабо широката стая. В сянката на колоната зърна човек, седнал пред една масичка, когото не можа добре да различи. Усъмни се да не е капитан Макферсън и мигом го обзе безпокойство, сърцето му се сви. „Чудно — каза си. — Страх ли ме е?“ Побутна леко вратата, която се отвори безшумно, и със стъпка на тигър тръгна към масата. Колкото и стъпките му да бяха тихи, те стреснаха човека пред масата. Той бързо се изправи.
— О, ти ли си, Бхарати! — възкликна и бързо насочи револвера си към него. — Нито вик, нито крачка или си мъртъв! — каза му.
При вида на пленника с насочен револвер, Бхарата направи движение към пистолетите си, оставени на стола, но тонът на ТремалНаик не оставяше съмнение за решителността му. Остана на мястото си и показа зъбите си, като пантера, хваната с примка.
— Ти!… Сарангуи! — възкликна и заби нокти в масата.
— Не Сарангуи, а ТремалНаик, ловецът от Черната джунгла — отвърна индиецът без да сваля оръжието.
— Но как успя да дойдеш тук? — попита го.
— Тайна.
— Значи не бях се излъгал…
— Изглежда, че не си.
— И какво искаш?
— Да те убия.
— Как мога да спася живота си?
— Седни, ще поговорим.
Бхарата се подчини. ТремалНаик взе всичкото оръжие, заключи вратата и седна пред сержанта.
— Предупреждавам те, че първият вик, който издадеш, ще ти струва живота. Мога да стрелям шест пъти, а това е предостатъчно за да те изпратя при Брама или Вишну.
— Говори — повтори сержантът, който бе възвърнал хладнокръвието си.
— Трябва да изпълня едно ужасно поръчение.
— Не те разбирам.
— Заклех се пред тхугите да убия капитан Макферсън. ТремалНаик изчака да види какво впечатление ще направят думите му, но лицето на индиеца остана невъзмутимо.
— Разбра ли, Бхарата?
— Отлично, продължавай.
— Трябва да се сдобия с главата на капитан Макферсън. Сержантът избухна в смях.
— Ти си луд! Не знаеш ли, че капитанът не е тук?
— Не е тук? Къде е отишъл? — попита ловецът с отчаян глас.
— Няма да ти кажа.
— Но нали ти казах, че съм се заклел да отнеса главата на Макферсън при тхугите?
— Ще минат и без нея.
— Не, Бхарата, не!… Трябва да изпълня мисията си. Къде е капитанът? Трябва да знам, дори ако трябва да преровя цяла Индия от Хималаите до нос Коморин.
— Но няма да съм аз този, който ще ти каже къде се намира.
— А!… Значи знаеш къде е! — възкликна ТремалНаик.
— Знам.
— Говори, Бхарата! — викна му с гневен глас.
— Можеш да ме убиеш, но от устата ми няма да излезе сричка. Аз съм войник.
— Внимавай, Бхарата, връщане от гроба няма.
— Щом искаш, убий ме.
— Това ли е последната ти дума?
— Да.
ТремалНаик протегна въоръжената си ръка. Цевта вече бе спряла на няколко педи от челото на сержанта, куршумът бе готов да излети, когато отвън долетя изсвиркване, което се повтори три пъти.
— Нагоре — възкликна ТремалНаик, който позна сигнала на тхугите.
Постави револвера в пояса си, сграбчи Бхарата, като с едната си ръка му запуши устата и го събори на земята.
— Не се опитвай да шавнеш или наистина ще те убия — каза му.
Върза го здраво с едно въже, запуши устата му, после изтича до прозореца, вдигна пердето и отвърна на сигнала с три различни изсвирвания. Зад един храст се показа човек, който притича към бунгалото и спря пред прозореца.
— Нагоре! — прошепна ТремалНаик.
— Кой си ти? — попита индиецът след кратко колебание.
— ТремалНаик.
— Да се кача ли?
ТремалНаик се огледа внимателно и наостри ухо.
— Качи се — каза му.
Тхугът хвърли ласото си, което се хвана за една кука на прозореца и за миг се прехвърли. Беше млад човек, не повече от двадесет години, висок, слаб, надарен с необикновена ловкост и както изглеждаше — с много смелост. Беше почти гол, прясно намазан с кокосово масло, татуиран като останалите си другари от сектата и въоръжен с кама.