Тайните на Черната джунгла
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Черната джунгла». Краткое содержание книги:
— Свободен ли си? — попита.
— Нали виждаш — отговори ТремалНаик.
— А сипаите?
— Спят.
— А капитанът?
— Този тук ми каза, че някъде заминал.
— Дали не се е усъмнил в нещо? — попита тхугът и сви гневно устни. — Трябва да научим къде е отишъл. Синът на свещените води на Ганг иска главата му.
— Но сержантът не иска да каже.
— Ще каже, ще видиш.
— Сега се сещам, че тези хора ми дадоха да пия една лимонада, която ме опи и развърза езика ми.
— Същата ще предложим и на сержанта.
Хвърли поглед към Бхарата, който спокойно очакваше участта си, взе чаша вода и приготви същата лимонада, която капитан Макферсън бе дал на ТремалНаик.
— Изпий това питие — каза на сержанта, след като свали превръзката от устата му.
— Никога! — отговори Бхарата, който се бе досетил за намерението им.
Тхугът стисна силно носа му между пръстите си. За да не се задуши, сержантът бе принуден да отвори уста. Този миг бе достатъчен, за да му налеят лимонадата.
— Сега ще научиш всичко — каза Нагор на ТремалНаик.
— Страх ли те е от сипаите? — попита го ловецът.
— Мен? — възкликна тхугът усмихнат.
— Добре, застани до вратата и стреляй по първия, който се опита да се изкачи по стълбата.
— Разчитай на мен, ТремалНаик. Никой няма да смути разпита ти.
Тхугът взе два пистолета, провери дали са заредени и застана на пост пред вратата.
В същото време сержантът започна да се смее и да бърбори безспирно. Изненадан, ТремалНаик слушаше този поток от думи, между които чу и името на капитан Макферсън.
— Храбри сержанте, къде е капитанът? — попита го Тремалнайк
Щом чу този глас, Бхарата спря. Погледна ТремалНаик с горящи очи и попита:
— Кой ми говори?… Стори ми се, че чух гласа на един тхуг. Ахааа! Скоро вече няма да има тхуги. Каза ми го капитан Макферсън, а той е мъж на думата… мъж, който не изпитва страх. Ще ги нападне в техните скривалища… ще ги унищожи с бомби… Красива гледка ще представляват, когато бягат през глава… хахаха!
— А знаеш ли къде е тяхното скривалище? — попита ТремалНаик, който не изпускаше дума
— Разбира се, че знам. Каза ни го Сарангуи. Той беше пил от лимонадата и всичко ни разказа.
— Ах, нещастници! — възкликна. — Но и аз ще науча нещо от теб.
— А там ли беше капитанът, когато Сарангуи разказваше? — попита ТремалНаик, треперящ от гняв.
— Да, и замина веднага, за да ги изненада в хралупата им.
— Може би за Раймангал?
— Не, не! — бурно възкликна сержантът. — Тхугите са силни и са нужни много хора, за да ги смажем.
— В Калкута ли отиде?
— Да, в Калкута, във форт Уйлям!… Ще въоръжи цял полк ще докара много хора и топове… Хахаха!… Какво зрелище!
Сержантът млъкна. Очите му ту се отваряха, ту се затваряха, главата взе да клима. ТремалНаик разбра, че опият оказваше своето действие.
— Научих, каквото исках — прошепна. — А сега, към Раймангал!
IX. Обсадени
Още не беше завършил последната дума, когато от съседния коридор отекнаха пушечни изстрели, последвани от страшния вик на човек, който умира. Без да се замисля за опасността, на която се излагаше, изскочи като тигър извън вратата и викна:
— Нагор! Нагор!
Никой не отговори на повикването му. Удушвачът, който само до преди минута стоеше на пост пред вратата, вече го нямаше. Къде се беше дянал? Какво се беше случило? Неспокоен, но решен да спаси другаря си, ТремалНаик се хвърли към стълбата. Един сипаи се търкаляше посред коридора в последни предсмъртни гърчове. От гърдите му бликаше кръв и образуваше локва на пода.
— Нагор! — викна отново ТремалНаик.
От дъното на коридора се появиха трима души, затичани към вратата на голямата стая. Почти в същата минута се чу гласът на Нагор, който викаше:
— Помощ! Разбиват вратата!
ТремалНаик се спусна стремглаво надолу по стълбата и стреля последователно с пистолетите си. Тримата индийци, които приближаваха, се разбягаха.
— Нагор, къде си? — попита ловецът.
— Тук в стаята — отвърна тхугът — Събори вратата, затворили са ме вътре.
С мощен удар на рамото ТремалНаик разби вратата. Смутен и Окървавен, удушвачът изскочи и се озърна.
— Какво се случи? — попита ТремалНаик.
— Бягай, бягай! — викна Нагор. — Сипаите са по петите ни. Двамата индийци изкачиха отново стълбата и бързо се затвориха в стаята на сержанта. След тях, в коридора, отекнаха няколко изстрела.