Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
— Не мисля, че е глупаво да не обичаш да гледаш как се причинява болка на някое създание.
— Не ги боли толкова много, ако човекът с желязото си знае работата, а този приятел изглежда доста добър. Задържа желязото достатъчно дълго, така че козината да не порасне отново, а кожата да не бъде сериозно обгорена. Би трябвало да го задържим, щом двамата Харли си тръгнат.
— Разбираш от тези неща повече от мен — призна той. — Виж дали има някой друг, когото си заслужава да задържим.
Маги го погледна изненадана — очевидно не бе очаквала това признание.
— Хората на Харли са доста разпуснати. Мъжът, който ни докара от влака обаче, си знае работата. Мисля, че името му е Мос Райли. От него би станал добър управител. Няма особено високо мнение за Харли.
Кристофър забеляза, че тази сутрин Маги е самата деловитост. Нито веднъж не се бе опитала да го предизвика, подразни или ядоса. Почти не бе говорила с Тод цяла сутрин. От друга страна, не беше и особено приветлива. Унилият й вид създаваше впечатлението, че за момента се е примирила с положението.
Теодор спря коня си до Кристофър и прекъсна мислите му.
— Готови ли сте да тръгваме? — попита той. Госпожа Талбът изглежда малко бледа. Казах ви, че това не е място за дами.
— Никой не е казал, че съм дама, господин Харли.
Горчивината в гласа на Маги предизвика лека усмивка на лицето му, но думите му бяха извинителни.
— Не исках да ви обидя, госпожо.
Маги не погледна нито Кристофър, нито Харли, а продължи да наблюдава стадото. Кристофър подозираше, че не то е причината за меланхолията й, но не можеше да я отгатне. — Не тръгнаха направо по обратния път към ранчото. Вместо това се отправиха на север, където Теодор искаше да нагледа една от многобройните вятърни мелници, с които равнината беше осеяна.
— Разбира се, при тези обстоятелства мелницата е повече твоя грижа, отколкото моя — каза той на Кристофър.
Талбът се учуди на развеселения му тон. Или Харли беше най-умелият губещ, когото някога бе срещал, или още не всички карти бяха извадени на масата. Съдейки по изражението на Маги, той подозираше, че и тя мисли същото. Дори Тод погледна разтревожено към баща си.
Огледаха мелницата, която изглеждаше в отлично състояние.
— Помирисвате ли дим? — попита Теодор с лице обърнато към вятъра.
— Огньовете за дамгосване — предположи Маги.
— Прекалено далеч са и са в обратната посока. Вятърът идва от запад.
Вятърът наистина навяваше леката миризма на запалени дърва. Теодор се намръщи видимо — почти театрално, помисли си Кристофър угрижен. Тод се размърда нервно на седлото.
— Може би огън на скитници — предположи той.
— По-скоро прилича на огън от крадци на добитък. Дамгосват — сряза го баща му.
Маги ги изгледа озадачено:
— Крадци на добитък посред бял ден?
— Знаят, че хората ми са заети. Понякога крадците са доста смели. Ей сега ще видим тази работа! — закани се Теодор и пришпори коня си.
Кристофър се изравни с Маги, докато следваха двамата Харли.
— Стой зад мен — предупреди я той. — Това не ми харесва.
— Не се притеснявай, Кристофър. Крадците на добитък почти винаги се изпаряват навреме. Не остават да се бият.
— Стой зад мен! — настоя той.
Маги изостана малко, но не преди да му отправи подигравателен поглед.
Вървяха по миризмата от пушека, докато тънка струйка дим; издигаща се към небето, не им послужи за по-надежден водач. Ведно сухо дере до потока, където трима мъже наистина вършеха незаконно дамгосване. Когато вдигнаха глави и забелязаха четиримата ездачи на стръмния склон над тях, те захвърлиха желязото за дамгосване и грабнаха пушките си. Изсвистяха куршуми.
Кристофър чу Тод да ругае, но не обърна внимание нито на него, нито на баща му. Единствената му грижа беше Маги.
— Слизай! Скачай! — извика той. Освен високата трева, в равнината нямаше друго прикритие. Когато тя скочи от коня си, Кристофър я блъсна на земята. — Стой тук!
— Но аз…
— Мирувай, по дяволите!
Той надникна над тревата, докато задържаше Маги долу. Наоколо свистяха куршуми и въздухът отекваше от изстрелите, но никой не беше улучен. Като че ли всички стреляха повече за ефект, отколкото с цел убийство. Тримата крадци обаче не направиха опит да се метнат на конете си и да избягат, противно на теорията на Маги.
— Долу! Човече, долу! — Теодор махаше на Кристофър, докато викаше.
Кристофър забеляза, че той по-скоро го сочи, за да отклони вниманието на крадците към него. Единият от тях стреля и куршумът изсвистя само на няколко инча от лявото ухо на Талбът. Той се сниши до земята и извади собствения си пистолет. Никога небе имал случай да използва колта от военната флота, но чувството да държи оръжие в ръка му беше познато.