Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Същевременно този сан издига притежателя му сред най-богатите в света. Поне една четвърт от двадесетте милиона членове на сектата са извънредно богати търговци, които обхващат в мрежата на деловите си връзки не само черния континент и Азия, но и Европа. Аристокрацията на двадесетмилионната общност от столетия има „симпатичния“ навик през няколко години да измерва теглото на вечния имам на огромна везна, като другото блюдо се е пълнело със злато, платина или скъпоценни камъни, докато везната се уравновеси. Статистика за най-старите измервания няма. Но през 1946 г., когато за първи път след Втората световна война е претеглен дядото на настоящия Ага Хан (и негов предшественик), възрастният господин е тежал 95 килограма, което навремето е означавало злато на стойност два и половина милиона долара. На следващото измерване, през 1950 г., в блюдото са поставени диаманти, чиято стойност е неизмерима и до днес.
Ага Хан III обаче е бил достатъчно мъдър и трезво мислещ, за да почувства в търсещия нови пътища „трети свят“ едва ли не провокираната остарялост на церемонията. Така че по същото време, когато прибира деветдесет и петте килограма скъпоценни камъни, той заявява, че това е последното такова измерване. И наистина: след нови четири години (а и до днес) в Карачи се провежда само символично претегляне.
Разбира се, великодушието не се отразява особено тежко на Ага Хан III. След последното действително измерване неговото лично богатство се преценява на 600 милиона английски фунта, което тогава, през 1950 г., прави около два милиарда долара.
Противно на богатството на големите капиталистически магнати, тук не може точно да се установи деловата структура на състоянието, тъй като става дума за строго фамилно имущество, върху което абсолютна власт има главата на семейството — властвуващият Ага Хан. Видимата част на богатството не е особено внушителна: няколко фабрики за преработка на индийски коноп в Индия и Пакистан, а в Европа — най-ценната мрежа от конюшни за състезателни коне и конеразвъдници. (Седем развъдника в Ирландия, пет във Франция и 300 чистокръвни коня, всеки от които струва цяло състояние.) Най-новото предприятие е курортният комплекс, наречен „Коста Есмералда“ — на остров Сардиния. Тук семейството закупува огромни недвижими имоти на морския бряг и разработва може би най-затворения в света и, разбира се, най-скъп курорт.
Всичко това обаче само по себе си още не може да обясни дохода, който преди двадесет години възлиза на милион и половина тогавашни долара. Според специалистите решаваща част от богатството е разположено в дискретните трезори на швейцарски банки под формата на ценни книжа. Това е истинският източник на състоянието, но, разбира се, не е известно за колко ценни книжа и за акциите на какви предприятия става дума.
Като се пренебрегват скромните делови инициативи, излиза, че всъщност историята е дала в ръцете на тази фамилия това невъобразимо богатство…
Тя започва някъде в средата на IX в., когато се образува исмаилтянската секта. Първоначално тя е проповядвала, че пророк Мохамед, син на Исмаил, скоро ще се върне на земята като месия под името Махди. Според водачите на сектата тяхното родословно дърво започва чак от Мохамед, от чиято дъщеря Фатима и съпругът й Али исмаилтяните водят своето потекло. В течение на вековете сектата многократно се е деляла на воюващи помежду си групи според това, кой лагер е отричал претенциите за произход на останалите. По времето на завземането на сегашните унгарски земи от маджарите водачите на сектата, които по едно време са се наричали „фатимиди“, по името на дъщеря на Мохамед, са господствували и над Египет.
Тук двеста години по-късно тяхната власт е била унищожена от Саладин. По същото време друго крило е властвувало над големи области в Персия и Сирия и според хрониките неговите водачи са били първите консуматори на наркотици и хашиш. За запазване на своята власт те избирали много прост метод: избивали противниците си с помощта на извънредно добре организирана голяма терористична организация. (Струва си да се отбележи, че според „Енциклопедия Британика“ формата на думата „убиец“, която се среща в доста европейски езици, произлиза от „асасин“, което означава „човек, който яде хашиш“.)