Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
Дрейк кимна.
— Какво друго би могло да се случи с нея? — недоумяваше Мейсън.
— Нямам представа — каза приятелят му. — Може би тя… Почакай, Пери.
— Продължавай — подкани го той, когато детективът замълча за миг, сякаш се колебаеше за нещо. — Казвай какво мислиш.
— Значи тя е излязла по своя инициатива — започна Дрейк. — Доколкото разбирам, това не би трябвало да става, без да ти остави съобщение или да се опита да се свърже с теб, за да разбере дали няма да ти е нужна за някаква работа. Така ли е?
— Точно така — потвърди адвокатът.
— Защо не предположим тогава, че се е случило нещо необичайно, трябвало е да реагира веднага, не е можела да чака.
— Какво по-точно искаш да кажеш, Пол?
— Ами само това, че не е имало как да се свърже по телефона с нас там, където се намирахме. Нали помниш, че тръгнахме към дома на Мариан Уайтинг. Дела не би се опитала да ти звъни там, освен при някаква изключителна ситуация, тъй като знаеше, че ти имаш намерение да притиснеш Мариан, за да измъкнеш някаква информация от нея.
— Давай направо, стига с тези предисловия — подкани го адвокатът.
— Нали помниш, че точно преди да тръгнем, тук беше дошъл онзи стюард, който обслужвал вашата маса на парахода. Той донесе парчето синя коприна, което ти сряза на три части и…
Мейсън кимна, измъкна парченцето от своя джоб и каза:
— Смяташ, че все пак тя се е досетила коя жена е носила такава рокля на парахода ли? Май веднъж вече спомена за подобна възможност.
— Представи си, че е станало точно така? — каза детективът. — Решила е веднага да отиде и да се увери, ако е имала известни съмнения. Така, а сега да предположим, че докато се е опитвала да се увери, някой я е забелязал и се е постарал да й попречи.
— Звучи ми доста невероятно — възрази Мейсън. — Едва ли се е случило нещо подобно.
— Не се заблуждавай, че е невероятно — възрази детективът. — Защо не помислим малко повече за тази рокля, Пери. Парчето се е намирало от външната страна на парапета.
Мейсън кимна.
— И при тази буря в морето едва ли някой би тръгнал да проследява какво има от външната страна, никой не би посмял да се прехвърли през парапета.
— Какво точно искаш да кажеш? — попита адвокатът.
— Ами само това — продължи Дрейк. — Представи си, че някаква жена наистина е застреляла Моър. Може би Фел казва истината, жената го е повлякла към парапета и го е изтикала надолу. Но точно след като го е прехвърлила през парапета, той е успял да сграбчи края на роклята й. Оттам се е откъснало парче, което се е закачило на кнехта и се е изплъзнало от пръстите му.
— Това е само някаква си теория, Пол.
— Така е, но можеш ли ти да измислиш някаква друга правдоподобна версия, която да обяснява как това парцалче от рокля се е озовало от външната страна на парапета?
Мейсън присви очи и се замисли, като гледаше тъжно към килима. Телефонът иззвъня и той веднага вдигна слушалката. Оказа се, че се обаждат от кантората му в Лос Анджелис. Джаксън му обясни, че не са получавали никаква информация нито за Дела Стрийт, нито от нея.
Адвокатът се готвеше да затвори, когато от централата на хотела му съобщиха:
— Господин Мейсън, госпожица Нюбъри е долу във фоайето.
— Кажете й да се качи — разпореди той.
Когато Бел Нюбъри се появи пред вратата, адвокатът продължаваше да върти парченцето синя коприна между пръстите си. Побърза да пусне вътре момичето и стисна сърдечно ръката му.
— Как беше, Бел, ужасно, нали?
— Трудничко, но не чак толкова — отвърна тя. — Бедната мама, опасявам се, че самата тя преживява доста по-тежки моменти.
— Ще отида да я видя тази вечер — каза Мейсън. — Настоях предварителните слушания да бъдат утре сутринта. Смятах да я посетя още днес следобед, но бях доста зает. Открих свидетел, който ще ни помогне да отхвърлим обвиненията. Надявам се, че до утре вечерта майка ти ще е на свобода.
Очите на Бел радостно заблестяха.
— Сигурен ли сте, господин Мейсън? — попита тя.
— Разполагам със свидетелка, която ще докаже, че Карл се е намирал в безизходица — кимна адвокатът. — Знаел е, че играта свършва, и е решил да приключи сам, за да ви спести скандала и разочарованията.
— Искате да кажете, че се е самоубил? — попита Бел.
Мейсън кимна.
— Ужасно е да си го помисля, жалко, че го е направил — въздъхна момичето.
— Постъпил е така, защото много е държал на теб, Бел.
— Но защо, защо?
— Мисля, че парите, с които е разполагал, са били мръсни пари.
— Какво искате да кажете?
— Ами били са придобити по незаконен начин и Карл е разбрал, че всичко ще излезе наяве.