Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
— Моят враг често е две крачки напред.
— Ами какво ще кажете, ако вашите приятели са три крачки напред?
После той се засмя, сякаш това бе някаква шега, а не хвалба.
— Вече сме сами в колата — каза Петра. — Нека се запознаем.
— Аз съм Иван Ланковски — представи се той.
Тя неволно се засмя. Но когато той остана сериозен, престана.
— Извинявайте, но не приличате на руснак, а това е Дамаск.
— Дядо ми по бащина линия беше етнически руснак, а баба ми етнически казак. И двамата бяха мюсюлмани. Родителите на майка ми, още живи благодарение на Аллах, са йорданци.
— И вие не си сменихте името?
— Сърцето прави мюсюлманина. Сърцето и живота. Името ми съдържа част от моето родословие. След като Аллах е поискал да бъда роден в това семейство, кой съм аз, че да се отричам от този дар?
— Господин Иван Ланковски, името, което искам да чуя, е на човека, който ви е изпратил.
— По-висшият офицер никога не се назовава — основно правило на сигурността.
Петра въздъхна:
— Е, явно вече не съм в Канзас.
— Не вярвам, че някога сте били там, госпожо Делфики.
— Това беше един цитат от…
— Гледал съм „Магьосникът от Оз“. В края на краищата съм образован човек. Освен това съм бил в Канзас.
— Значи сте намерили мъдрост, за каквато мога само да мечтая.
Той тихо се засмя:
— Канзас е незабравимо място. Точно каквато е била Йордания непосредствено след Ледниковия период — покрито с висока трева, простираща се до безкрай във всяка посока, открито небе, нескривано от дърветата.
— Вие сте поет — каза Петра. — И много стар човек, щом си спомняте Ледниковия период.
— Ледниковият период беше по времето на баща ми. Аз си спомням само дъждовното време веднага след него.
— Нямах никаква представа, че под Дамаск има тунели.
— През войната със Запада се научихме да заравяме всичко, което не искаме да бъде взривено. Бомбите, насочвани към отделни индивиди-мишени, бяха изпробвани първо върху араби. Знаехте ли го? Архивите са пълни със снимки с експлодиращи араби.
— Виждала съм някои от снимките. Спомням си също, че по време на тези войни някои от вас се правеха сами на мишени, но привързваха около себе си и свои собствени бомби, за да се взривят на публични места.
— Да, нямахме насочващи се ракети, но имахме крака.
— Още ли съжалявате?
— Не, не съжаляваме — възрази Ланковски. — Някога управлявахме целия познат свят от Испания до Индия. Мюсюлмани управляваха в Москва, наши войници влязоха във Франция и стигнаха до вратите на Виена. Дори кучетата ни бяха по-образовани от учените на Запада. Един ден обаче се събудихме бедни и невежи, а някой друг притежаваше всичките оръжия. Знаехме, че това не можеше да е волята на Аллах, ето защо се сражавахме.
— И открихте, че волята на Аллах е била…?
— Волята на Аллах за много от нашите хора бе да умрат, а за Запада да окупира отново нашите страни… отново и отново, докато спрем борбата. Получихме своя урок. Сега сме послушни и съблюдаваме всички договорени условия. Имаме свобода на пресата, религиозна свобода, права на жените и демократични избори.
— И тунели под Дамаск.
— И спомени — усмихна се той. — И коли без шофьори.
— Израелска технология, предполагам.
— Дълго приемахме Израел като вражески крак, стъпил на нашата свята земя. Но един ден си спомнихме, че Израел е член на нашето семейство, отишъл в изгнание, научил всичко, което знаят враговете ни и завърнал се отново у дома. Ние спряхме да се бием с нашия брат, а той ни даде всички дарове на Запада, но без да унищожи душите ни. Колко тъжно щеше да бъде, ако бяхме избили и пропъдили всички евреи. Тогава кой щеше да ни обучава? Арменците ли?
Тя се смееше на шегата, но също така се вслушваше в лекцията му. Значи ето как живееха и приемаха историята си — придаваха значение на всичко, в което можеха да видят Божията ръка. Цел. Дори могъщество и надежда.
Но не забравяха, че някога мюсюлманите са управлявали света. И въпреки това гледаха на демокрацията като на нещо, което са приели, за да спечелят благоразположението на Запада.
„Трябва да прочета корана, за да разбера какво се крие под фасадата на безупречния западен стил на поведение.
Този човек е бил изпратен да ме посрещне, защото това е лицето, което те очакват посетителите на Сирия да видят. Той ми разказа тези истории, защото това е становището, което искат да повярвам, че имат.
Но това е хубавата версия — скроена, за да се хареса на Запада. Костите на арабската история, кръвта и мускулите й обаче са символ на поражение, унижение, неразбиране на Божията воля, загуба на величие като народ и предчувствие за растящ провал. Хора с желание да се докажат и да възвърнат някогашния си статут. Народ, който иска не отмъщение, а реабилитиране.