Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
Флорентино Ариса се развличаше да гледа как негрите разтоварват на гръб стоките, видя кошовете с китайски фаянс, роялите за момите в Енвигадо и прекалено късно си даде сметка, че сред пасажерите, които оставаха тук, беше и групичката на Росалба. Забеляза ги чак когато вече бяха възседнали странично мулетата, с боти на амазонки и чадърчета в ярки, южни цветове, и тогава направи крачката, на която не се бе решил предните дни: махна с ръка за сбогом на Росалба, а трите жени му отвърнаха по същия начин, и то така свойски, че сърцето му се сви заради закъснялата смелост. Видя как заобиколиха склада, следвани от товарните мулета със сандъците, кутиите с шапки и клетката на детето, после ги видя да се изкачват в нишка като мравчици по ръба на пропастта и изчезнаха от живота му. Тогава се почувствува сам в целия свят и споменът за Фермина Даса, който през последните дни се бе спотаил, но го дебнеше, сега му нанесе смъртоносен удар.
Знаеше, че тя ще се венчае идната събота с шумна сватба, а човекът, който най-много я обичаше и щеше да я обича цял живот, нямаше право дори да умре за нея. Ревността, до този миг удавяна в сълзи, сега завладя напълно душата му. Молеше бог мълнията на божествената справедливост да порази Фермина Даса в мига, когато понечи да се закълне в любов и покорство на един мъж, който я желаеше за съпруга само като украшение пред обществото, и се опиваше от видението на годеницата — или негова, или ничия, — просната по гръб върху плочите на катедралата, с венче от портокалов цвят, обсипано с росата на смъртта, и с булото, плиснато като пенест поток върху надгробните мраморни плочи на четиринадесетте епископи, погребани срещу главния олтар. Но миг след като се насладеше на възмездието, той се разкайваше за собствената си злоба и виждаше как Фермина Даса се изправя с непокътнато дихание, чужда, но жива, защото не можеше да си представи света без нея. Отново не спеше, не ядеше и ако понякога хапнеше нещо, то беше, защото си представяше, че и тя е на масата, или обратното: за да не й окаже честта да гладува заради нея. Понякога се утешаваше с увереността, че в опиянението на сватбеното тържество и особено в трескавите нощи на медения месец Фермина Даса не може да не изпита мъка за един миг, да, макар и за един, но неминуемо щеше да има един миг, когато в съзнанието й ще изплува призракът на подиграния, унижен и отхвърлен годеник и ще помрачи щастието й.
Вечерта преди пристигането в пристанище Караколи, последната точка на пътуването, капитанът устрои традиционното празненство за сбогуване с духов оркестър, съставен от членове, на екипажа, и с многоцветни фойерверки, изстрелвани от командната кабина. Посланикът на Великобритания бе издържал одисеята с примерен стоицизъм, ловувайки с фотокамера животните, които не му разрешаваха да убие с пушка, и всяка вечер идваше в трапезарията с официално облекло. На прощалното тържество обаче той се появи в национален шотландски костюм на клана Мактавиш, свири на гайда до насита и показа на всички желаещи как се играят техните народни танци, и малко преди разсъмване се наложи да го завлекат в каютата му. Флорентино Ариса, изнемощял от мъка, се бе свил в най-уединеното кътче на палубата, където не достигаше шумът от веселието, и се зави с палтото на Лотарио Тугут, за да стопли зъзнещите си кокали. Събуди се в пет сутринта, както осъденият на смърт се събужда призори в деня на екзекуцията, и през целия този съботен ден си представяше минута но минута сватбата на Фермина Даса. По-късно, вече завърнал се в дома си, той разбра, че е бъркал часовете и всичко е било съвсем различно от неговите представи, и дори намери сили да се надсмее над собственото си въображение.
Но така или иначе, си беше една страстна събота и върхът й бе новият пристъп на треска в мига, когато реши, че тъкмо сега младоженците тайно се измъкват от сватбеното пиршество, за да се отдадат на насладите на първата брачна нощ. Някой го видя изгарящ от треска и съобщи на капитана. Опасявайки се, че това е случай на холера, капитанът напусна празника и отиде при болния заедно с корабния лекар, който го изпрати в каютата за карантина, като му удари голяма доза бром. На другия ден обаче, когато наближаваха клисурата на Караколи, треската бе изчезнала, а духът му бе приповдигнат, защото в безчувствието от успокоителните лекарства той бе взел внезапното и непоколебимо решение да прати по дяволите блестящото си бъдеще на телеграфист и да се върне със същия кораб на старата си улица Вентанас.