Любов по време на холера

Значи тя си бе дошла. Връщаше се без никакъв повод да съжалява за обрата, настъпил в живота й. Напротив — такива поводи имаше все по-малко, особено след като преодоля стръмнината на първите години. Още по-похвално бе това за нея, стигнала до първата брачна нощ все още в мъглата на невинността. Беше почнала да я губи по време на пътуването из провинцията с братовчедка си Илдебранда. Във Валедупар тя най-сетне разбра защо петлите преследват кокошките, видя бруталната церемония на магаретата, гледаше как се раждат телетата и чуваше братовчедките си да разправят най-естествено кои двойки в рода продължават да се любят и кои, кога и защо са престанали да го правят, макар да живеят заедно. Тогава, със странното усещане, че открива нещо, което инстинктите й винаги са знаели, тя се научи на самотна любов, първо в леглото със затаен дъх, за да не се издаде пред половин дузината братовчедки, с които споделяше спалнята, а после — просната без притеснение в банята с разпуснати коси, където запуши и първите хамалски цигари. Правеше го винаги с гузна съвест, която преодоля, след като се омъжи, и винаги в пълна тайна, докато братовчедките й споделяха шумно не само колко пъти на ден, но и как се задоволяват. Въпреки магията на тези начални ритуали тя все така смяташе, че загубата на девствеността е кървава саможертва.

Така че сватбеното й тържество, едно от най-шумните в края на миналия век, се превърна за нея в навечерие на ужаса. Тревогата от медения месец я измъчваше много повече, отколкото общественият скандал от брака й с момък, какъвто втори нямаше през онези години. Откакто на тържествена литургия в катедралата разгласиха предстоящия брак, Фермина Даса отново почна да получава анонимни писма, в които имаше дори заплахи със смърт, но тя не им обръщаше внимание, защото целият страх, на който бе способна, беше съсредоточен в неизбежното изнасилване. Анонимните писма заслужаваха точно такова отношение — въпреки че тя не го бе постигнала умишлено — в една среда, приучена от подигравките на историята да свежда глава пред свършените факти. Така че колкото повече наближаваше сватбата, толкова повече противници минаваха на нейна страна. Тя забелязваше това от постепенната промяна в отношението на мъртвешко бледите, изкривени от артрит и неприязън жени, които в един момент си дадоха сметка, че интригите им са напразни, и се появиха без предизвестие в Евангелската градина като в собствения си дом, натоварени с готварски рецепти и подаръци за случая. Трансито Ариса познаваше този свят, въпреки че сега за първи път я засягаше лично, и знаеше, че клиентките й се появяват винаги в навечерието на големи празници с молба да изрови делвите си и да им даде на заем заложените бижута само за двадесет и четири часа срещу допълнителна лихва. Отдавна не се бе случвало делвите така да се изпразнят, както този път, за да могат госпожите с дълги фамилни имена да се украсят със собствените си бижута, взети на заем, да напуснат мрачните си убежища и да се появят блестящи на тази толкова пищна сватба, каквато не се повтори до края на века, увенчана с кумството на доктор Рафаел Нунес, трикратен президент на републиката, философ, поет и автор на текста на Националния химн, според данните в някои по-нови енциклопедични речници. Фермина Даса се яви пред големия олтар на катедралата под ръка с баща си, на когото официалният костюм придаде за един ден заблуждаващо авторитетен вид. Венча се за вечни времена пред големия олтар на катедралата с литургия в прослава на Света троица, отслужена от трима епископи, в единадесет сутринта, петък, и без да изпита пито за миг чувство на жалост към Флорентино Ариса, който в същия час изгаряше в треска, умирайки от любов под открито небе на един кораб, който не можа да го отведе в забравата. По време на церемонията и по-късно на тържеството тя запази на лицето си усмивката, която сякаш беше очертана е оловно белило, и бездушното изражение, изтълкувано като подигравателно тържество на победата й, а всъщност беше жалко средство да прикрие ужаса си на току-що омъжена девица.