Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
Лесно уговори да го откарат обратно заради каютата, която бе отстъпил на представителя на кралица Виктория. Капитанът също се помъчи да го разубеди с довода, че телеграфът е науката на бъдещето. „И до такава степен — подчерта, — че вече се изобретява специална система, за да го инсталират на корабите.“ Но той устоя на всички доводи и капитанът накрая се принуди да го откара обратно, но не заради отстъпената каюта, а защото знаеше за високите му връзки с Карибската речна компания.
Спуснаха се по течението на реката за по-малко от шест дни и Флорентино Ариса се почувствува у дома си още с влизането в лагуната Мерседес, осеяна от светлините на рибарските лодки, които се люлееха в обратната вълна, образувана от кораба. Беше още нощ, когато акостираха в Ниньо Пердидо, тогавашния последен пристан за речните кораби — на девет левги от морския залив, — преди да прочистят дъното на стария испански пролив и да го направят годен за плаване. Пътниците трябваше да чакат до шест часа сутринта, когато излизаше флотилията наемни лодки, за да ги вземат и откарат до крайната им цел. Но Флорентино Ариса бе толкова нетърпелив, че си тръгна много по-рано с пощенската лодка, на която го имаха за свой. Преди да напусне кораба, той се изкуши да извърши един символичен акт: запрати във водата вързопа и го проследи с поглед сред факлите на невидимите рибари, докато излезе от лагуната и изчезна в океана. Сигурен беше, че няма да му потрябва до края на живота. Никога вече, защото никога нямаше да напусне града на Фермина Даса.
Призори заливът бе като вир. Над плаващата мъгла Флорентино Ариса съзря купола на катедралата, позлатен от първите зари, видя гълъбарниците по терасите и като се водеше по тях, откри балкона на двореца на маркиз Де Касалдуеро, където предполагаше, че жената на злощастната му съдба все още спи, отпуснала глава върху рамото на задоволения си съпруг. Тази представа го разкъсваше, но не стори нищо, за да я отхвърли, а точно обратното: наслаждаваше се на болката. Слънцето почваше да прилича, когато пощенската лодка си проправи път сред лабиринта закотвени платноходи, в който безбройните миризми от градския пазар, смесени с вонята от гниещото дъно, образуваха една обща, нетърпима смрад.
Току-що бе пристигнал платноходът от Риоача и групата хамали, нагазили до кръста във водата, поемаха пътниците от борда и ги пренасяха до брега. Флорентино Ариса скочи пръв на земята и от този миг нататък престана да възприема тежката воня на залива, а усещаше само уханието на Фермина Даса във въздуха на града. Всичко тук миришеше на нея.
Не се върна в телеграфната станция. Едничкото му занимание бяха любовните подлистници и томчетата от „Народна библиотека“, които майка му продължаваше да купува, а той четеше и препрочиташе, излегнат в един хамак, докато ги научеше наизуст. Изобщо не попита за цигулката си. Поднови срещите с най-близките си приятели, понякога играеха билярд или разговаряха в откритите кафенета под сводовете на Площада на катедралата, но на съботните балове престана да ходи: не можеше да ги възприеме без нея.
Същата сутрин, когато се прибра от незавършеното пътешествие, той научи, че Фермина Даса прекарва медения си месец в Европа, и потресеното му сърце реши, че тя остава да живее там, ако не завинаги, то за дълго. Тази увереност му вдъхна първите надежди за забрава. Взе да мисли за Росалба и споменът за нея се разпалваше толкова повече, колкото повече гаснеха другите. Именно по това време реши да си пусне мустаците с напомадени краища, които нямаше да махне до края на живота си, промени коренно начина си на живот и мисълта за подмяната на любовта го тласна по непредвидени пътища. Мирисът на Фермина Даса изтъняваше и ставаше все по-неосезаем, докато накрая остана само в белите гардении.
Оставил се бе на произвола на съдбата, без да знае накъде да продължи живота си, когато в една нощ по време на войната прочутата вдовица на Назарет ужасена потърси подслон у тях, защото нейната къща бе разрушена от оръдеен снаряд по време на обсадата от силите на разбунтувалия се генерал Рикардо Гайтан Обесо. Трансито Ариса начаса се възползува от сгодния случай и прати вдовицата в стаята на сина си под предлог, че в нейната няма място, но всъщност с тайната надежда, че една друга любов ще го излекува от онази, която не му даваше да живее. Флорентино Ариса не се бе любил, откакто Росалба му отне девствеността в каютата на кораба, та му се стори най-естествено в такава бедствена нощ вдовицата да спи в неговото легло, а той на хамака. Но тя вече бе решила вместо него. Седна на ръба на кревата му, където той още лежеше, чудейки се какао да стори, и му заговори за безутешната си мъка по съпруга, починал преди три години, а в това време сваляше и хвърляше във въздуха вдовишките си крепове, докато накрая махна и венчалния пръстен. Първо свали тафтената блуза, везана с мъниста, и я запрати през цялата стая до креслото в ъгъла, метна през рамо корсажа на другия край на леглото, с един замах смъкна дългата си пола и фустата на волани, после атлазения колан за жартиери и траурните копринени чорапи и така ги разпиля по пода, че стаята накрая се оказа застлана с траурните й одеяния. Тя извърши всичко това така радостно и с тъй добре отмерени паузи, че всеки неин жест сякаш бе приветствуван от оръдейните изстрели на атакуващата войска, които разтърсваха из основи града. Флорентино Ариса се опита да й помогне да разкопчае сутиена, но тя го изпревари с умела маневра, защото за пет години брачна всеотдайност се бе научила да се справя сама, без ничия помощ, с различните етапи на любовта, дори с прелюдиите. Накрая свали дантелените си гащи, които плъзна по нозете си с бързо движение на плувкиня, и остана напълно гола.