Любов по време на холера

Отначало не съжаляваше, защото в този сезон на годината реката беше пълноводна и корабът плаваше безпрепятствено през първите две нощи. След вечерята, в пет часа следобед, екипажът раздаваше на пътниците походни легла и всеки разтваряше своето, където завареше, застилаше го с парцалите от вързопа си и се покриваше отгоре с мрежата против комари. Който имаше хамак, го окачваше в салона, а които нямаха нищо, спяха по масите в столовата, завити с покривките, а тях ги сменяха най-много два пъти през цялото пътуване. Флорентино Ариса будуваше почти през цялата нощ и си представяше, че чува гласа на Фермина Даса в прохладния полъх на реката, подхранваше самотата си със спомени за нея, слушаше песента й в диханието на кораба, който напредваше с ход на огромен звяр в мрака, докато на хоризонта се покажеха първите розови ивици и скоро новият ден се сипнеше над пустинните пасища и забулените в изпарения блата. В тези минути пътуването доказваше отново мъдростта на майка му и той се изпълваше с воля да надживее забравата.

След третия ден обаче плаването се затрудни от неочаквани за сезона пясъчни наноси и измамни водовъртежи. Реката все повече се стесняваше сред джунгла от преплетени гигантски дървета, където само от време на време се мяркаше някоя сламена колиба до купчините нарязани дърва за котлите на корабите. Врявата на папагали и крясъците на невидими маймуни сякаш засилваха пладнешкия зной. А когато по мръкнало корабът спираше за пренощуване, тогава ставаше непоносим просто самият факт, че си жив. Към задухата и комарите се прибавяше вонята на късовете осолено месо, окачени да се сушат по перилата. Повечето от пътниците, особено европейците, напускаха моргата на каютите и прекарваха нощта, като крачеха по палубите и гонеха всевъзможните кръвопийци със същата кърпа за лице, с която бършеха неспирната пот, и осъмваха изнемогнали и подути от ужилванията.