Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
Освен това нея година бе избухнал поредният епизод от нескончаемата гражданска война между либерали и консерватори и капитанът бе въвел много строги мерки за вътрешния ред и сигурността на пасажерите. С цел да се избегнат неприятни грешки и провокации, той забрани най-любимото развлечение в пътуванията през ония времена стрелбата по кайманите, налягали на припек по пясъчния бряг. Скоро след това, когато част от пасажерите в един спор се разделиха на две враждуващи групички, капитанът нареди да се изземе оръжието от всички, с обещанието да им се върне в края на пътуването. В това отношение не отстъпи дори на британския посланик, който още първата сутрин подрани преоблечен като ловец, с карабина с мерник и с двуцевка за лов на тигри. Ограниченията станаха още по-драстични, когато малко над пристанище Тенерифе се разминаха с кораб, който бе вдигнал жълтото знаме на холерата. Капитанът не можа да получи никаква информация за този тревожен знак, защото другият кораб не отвърна на сигналите му. Но същия ден срещнаха Друг, който пренасяше добитък за Ямайка, и той им съобщи, че корабът с жълтото знаме карал двама болни от холера и че епидемията взима жертви в отрязъка на реката, който им предстоеше да изминат. Тогава забраниха на пътниците да напускат кораба не само на пристанищата, но и на необитаемите места, където спираше да натовари дърва. Така че през останалите шест дни до крайното пристанище пасажерите придобиха затворнически навици. Един от тях беше порочното разглеждане на пакет холандски порнографски картички, който минаваше от ръка на ръка, без никой да разбере откъде се взеха, макар всеки речен ветеран да знаеше, че това е само малка част от прословутата колекция на капитана. Но и това безперспективно развлечение само усилваше досадата.
Флорентино Ариса понесе несгодите на пътуването с желязното си търпение, което изкарваше от нерви майка му и отчайваше приятелите му. Не общуваше с никого. Дните му минаваха леко — той сядаше до перилата и гледаше неподвижните каймани, които се приличаха на слънце по бреговете и със зейнала паст ловяха пеперуди, наблюдаваше ятата подплашени чапли, които внезапно се вдигаха над блатата, морските крави, които кърмеха малките си с огромните си майчински гърди и изумяваха пасажерите с женския си плач. В един и същи ден видя във водите да се носят три човешки трупа, надути и позеленели, с накацали по тях лешояди. Първи минаха два трупа на мъже, единият обезглавен, а после — трупът на малко момиче, чиито коси на медуза се извиваха в следата на кораба. Така и не узна, защото никога не стана известно, дали бяха жертви на холерата или на войната, но връхлетялото го зловоние отрови в съзнанието му спомена за Фермина Даса.
Винаги беше така: всяка случка, хубава или лоша, имаше някаква връзка с нея. Нощем, като закотвеха кораба и повечето пасажери почнеха безутешните си разходки по палубите, той прехвърляше почти по памет илюстрованите подлистници под карбидната лампа в трапезарията — единствената, оставена да свети до съмнало, и толкова препрочитаните драми всеки път възвръщаха първоначалната си магия, щом той подменеше измислените герои със свои познати от реалния живот, а за себе си и за Фермина Даса запазваше ролите на невъзможната любов. Друг път по цели нощи й пишеше корабокрушенски писма, а после ги късаше на парченца и ги разпиляваше във водите, които неспирно течаха към нея. Така минаваха и най-тежките му часове — превъплътен ту в стеснителен принц, ту в рицар, бранещ любовта си, или пък свит в собствената си ощавена кожа на любовник в забрава, — докато лъхнеше първият утринен бриз и той заспиваше в шезлонга до перилата.
Една вечер прекъсна четенето по-рано от обичайно и се запъти унесено към тоалетната. Като минаваше през пустата трапезария, една врата внезапно се отвори, нечия ръка като ястреб се вкопчи в ръкава му и го дръпна в каютата. В тъмното можа да усети само тяло без възраст на гола жена, обляна в гореща пот и задъхана, която го повали по гръб на койката, разкопча токата на колана му и копчетата, просна се връз него и най-безславно му отне девствеността. Двамата, агонизирайки, пропаднаха в пустотата на бездънна пропаст, миришеща на скали, обрасли с миди. След това тя замря един миг върху него, останала без дъх, и престана да съществува в мрака.