Любов по време на холера

— Обожавам те, задето ме направи развратница.

Казано с други думи, тя беше права. Флорентино Ариса я беше отървал от девствеността на един обичаен брак, която бе по-злокачествена от природната девственост, и от вдовишкото въздържание. Той я научи, че нищо, което се прави в леглото, не е неморално, щом допринася любовта да продължи. И още нещо, което оттогава щеше да стане смисълът на живота й: убеди я, че човек идва на света с определени възможности, които, ако не се използуват по каквато и да било причина — дали своя или чужда, доброволна или принудителна, — се губят завинаги. Заслугата й беше, че прие думите му съвсем буквално. И все пак, уверен, че я познава по-добре от всеки друг, Флорентино Ариса не разбираше защо е толкова търсена тази инфантилна жена, която освен всичко друго не преставаше да говори в леглото за мъката по умрелия си съпруг. Единственото обяснение беше, че вдовицата на Назарет наваксва с нежност това, което не й достига като бойно изкуство. Колкото повече се увеличаваха нейните завоевания и колкото повече той търсеше утеха за старите си страдания в други разбити сърца, толкова по-рядко се виждаха, докато накрая безболезнено се забравиха.

Това беше първата креватна любов на Флорентино Ариса. Но вместо да създадат една здрава връзка, както мечтаеше майка му, и двамата се възползуваха от нея, за да се втурнат в живота. Флорентино Ариса усъвършенствува методи, изглеждащи невероятни за мъж като него — скръбен, мършав и облечен като старец от миналия век. Но той имаше две преимущества. Първото — с безпогрешно око разпознаваше сред голямата тълпа жената, която го очаква, но въпреки това я ухажваше много предпазливо, защото знаеше, че нищо не причинява по-голям срам и унижение, както един отказ. Другото — че жените веднага го възприемаха като самотник, нуждаещ се от любов, уличен просяк с вид на бито куче, което ги спечелваше безрезервно, без да му искат нищо, без да чакат от него нищо освен успокоението на съвестта си, че са му сторили добро. Това бяха единствените му оръжия и с тях той проведе исторически сражения, обаче в пълна тайна, като ги регистрираше с нотариална точност в зашифрована тетрадка, отличаваща се от другите със заглавие, което казваше всичко: „ЖЕНИТЕ“. Първата бележка бе за вдовицата на Назарет. Петдесет години по-късно, когато Фермина Даса се освободи от свещената клетва, той притежаваше двадесет и пет тетрадки със зарегистрирани шестстотин двадесет и две по-трайни любовни връзки, без да се смятат безбройните мимолетни авантюри, които не заслужаваха милостта дори да бъдат отбелязани.