Любов по време на холера

На двадесет и осем години, бе раждала три пъти, но голотата й съхраняваше непокътната моминската си изумителност. Флорентино Ариса никога не разбра как едни дрехи на покаяница успяваха да прикриват поривите на тази дива кобилка, която, задавена от собствената си треска, го разсъблече така, както никога не би го направила със съпруга си, за да не я помисли за развратна, и се помъчи из един път да утоли желязното си въздържание по време на траура, прибавено към смущението и невинността на пет години съпружеска вярност. Преди тази нощ и въобще от щастливия час, в който я бе родила майка й, тя никога не се бе озовавала — дори в едно и също легло — с друг мъж освен с покойния си вече съпруг.

Не си позволи лошия вкус на угризенията. Напротив. Като не можеше да заспи от огнените кълба, които свистяха над покривите, тя продължи да си припомня до съмнало прекрасните качества на мъжа си, чиято единствена изневяра била, че умрял без нея, но тя се изкупвала от увереността, че никога не й бе принадлежал така пълно, както тогава — в ковчега, закован с дванадесет пирона по три дюйма и на два метра под земята.

— Щастлива съм — каза тя, — защото едва сега съм сигурна къде се намира той, когато не си е вкъщи.

Нея нощ тя свали траура си наведнъж, без да минава през досадните преходни блузи на сиви цветчета, и животът й се изпълни с любовни песни и предизвикателни рокли с щамповани папагали и пеперуди и започна да раздава тялото си на всеки, който го пожелаеше. Войските на генерал Гайтан Обесо бяха разбити след шестдесет и три дни обсада и тогава тя престрои къщата, разбита от оръдейния изстрел, и направи прекрасна тераса към морето, над вълнолома, където по време на буря се настървяваше яростта на прибоя. Това беше нейното гнездо на любовта, както без ирония го наричаше, и там посрещаше само който й беше по вкуса, когато искаше и както искаше, без да взима нито петаче, защото смяташе, че всъщност мъжете й правят услуга. В много редки случаи приемаше подаръци, но никога златни, и правеше всичко така умело, че никой не би могъл да посочи очевидно доказателство за неподходящото й поведение. Само веднъж бе на ръба на публичния скандал, когато се пусна слухът, че архиепископ Данте де Луна не бил умрял случайно, отровен от сбъркани гъби, ами ги погълнал нарочно, защото тя го заплашила, че ще се заколи, ако той продължава светотатствените си обсади. Никой не я попита дали е вярно, нито пък се измени нещо в живота й. Тя беше — както сама казваше, заливайки се от смях — единствената свободна жена в областта.