Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
— Да! — Отговорът му дойде сякаш отнякъде извън хеликоптера. — Най-късно след пет минути.
Докато моторът още работеше, имаха шанс да попаднат на затишие в бурята и да се приземят. Аника не губеше надежда и се молеше на Бога, който бе запазвал живота й в подобни положения. Тя си спомни мига, в който алпинисткото въже се бе откачило на две трети от разстоянието до Айгер. Спомни си и как салът й се разпадна по средата на бързеите и Аника и тримата й спътници паднаха във водовъртежа. Имаше и случай на хранително отравяне, който бе сложил край на експедиция в Перу. Аника бе яла същата местна яхния като останалите четирима, които бяха откарани с хеликоптер в болница, но тя не почувства никакво неразположение.
Обичаше да се хвали с планинарските си умения, но знаеше, че оцеляването й се дължи на късмета, чието значение понякога пренебрегваше. Но не и сега. Беше уплашена до смърт и се нуждаеше от всичкия си късмет, за да спаси живота си.
Аника протегна ръка и отвори малкия плексигласов прозорец. Смразяващият въздух отне дъха й. Тя знаеше, че дори да оцелееха при катастрофата, нямаше да издържат повече от няколко часа в ледената пустош, но това не намаляваше желанието й хеликоптерът да се приземи. После щеше да се тревожи как ще се спасяват.
Контейнерът с пощата до вратата изтрака на вятъра. По ирония на съдбата Аника забеляза, че най-горният плик от Ню Йорк Сити е адресиран до Филип Мърсър. Вероятността човекът, споменат от Ото Шрьодер, да участва в същата експедиция като нея, беше твърде малка, за да е случайно съвпадение. Гневът, който бе почувствала в уединената ферма, едва не избухна отново. Аника осъзна, че тази работа е нагласена, макар да не знаеше дали от Шрьодер, от убийците му или от снайперистите. А може би дори от самия Филип Мърсър. Тя реши да разбере истината.
— Бъди готова! — извика пилотът.
Аника подаде единия край на ракетата през прозореца и махна ръкавицата си, за да хване по-здраво връвта. Не виждаше какво става навън и може би така беше по-добре. Катастрофата щеше да дойде като изненада. Ако ие знаеше кога ще се разбият, тялото й нямаше да е сковано от напрежение.
— Сега!
Аника дръпна връвта и светещото кълбо описа дъга във въздуха. Червената корона на ракетата приличаше на зрелищна диря на метеор. Десет секунди по-късно ските на хеликоптера се стовариха върху земята. Носът се наклони напред от инерцията. Перките се забиха в снега, докато стигнаха до твърд лед, и се разпаднаха. Роторът продължи да се върти достатъчно силно, за да преобърне хеликоптера на една страна. Аника се блъсна във вратата и бе затрупана от кашоните, които се разпиляха при първия удар.
Назъбените остатъци от перките задълбаха земята. При всеки контакт с леда се взривяваха покрити с тефлон отломки. Преди и той да се разпадне, по-малкият ротор заора в снега. Повечето от частите му се разлетяха, без да причинят щети, но няколко пробиха тънката обшивка на хеликоптера и едното се заби близо до Аника. Тя изпищя.
Притокът на гориво секна и моторът най-после спря Да работи. Шумът от разбиването на хеликоптера бе заменен от звуците на вилнеещата буря. Върху корпуса тракаха парчета лед. Аника започна да отмества от себе си кашоните с дрехи и храна. Болката в гръбнака затрудняваше движенията й. И после изведнъж се сети, че не чува гласа на пилота.
— Хей! — извика тя. — Добре ли си?
Той не отговори и Аника повтаряше въпроса си отново и отново, докато гласът й пресипна и по лицето й започнаха да се стичат сълзи.
— Овладей се — каза тя и избърса очите си. — Той е мъртъв.
Решително продължи да отмества кашоните. Трябваше да се добере до радиопредавателя, защото след като батериите се изтощят, шансът й да се свърже с базовия лагер пропадаше.
Двайсет минути по-късно, когато товарът бе натрупан около нея, светлините на таблото в пилотската кабина угаснаха. Обви я мрак. Трябваше да потисне паниката си и беше на път да го направи, когато вятърът блъсна хеликоптера и кашоните отново се стовариха върху нея.
Този път не успя да сдържи сълзите, които обляха лицето й, но стисна зъби и отново се залови за работа. Мигът на песимизъм премина. Нямаше да се предаде. Животът беше твърде ценен, за да го прахосва в момент на слабост.
След час тя успя да се измъкне от хеликоптера. Пилотът наистина беше мъртъв — убит от парче от перката. Аника изстреля последната сигнална ракета. Обиколи хеликоптера, но не долови миризма на гориво и предположи, че резервоарът не е пробит. Разбра, че късметът не я е изоставил, когато намери туби с гориво, което можеше да използва, за да се топли.
После седна в товарното отделение и се приготви да чака, докато бурята стихне. Не трябваше да заспива, за да може непрекъснато да запалва нови туби с гориво, но само след половин час битката със съня стана непосилна. Пламъкът на първата туба стана синкав и отслабна и очите й се затвориха. Аника се стресна, надигна се и запали втора туба.