Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
Конят се извиси във въздуха. Стомахът на Фийби се преобърна. Тя прехапа устни и усети вкус на кръв. Храсталакът одраска корема на коня, докато го прескачаше. Той се приземи в потока от другата страна. Фонтани ледена вода пръснаха на всички страни, измокряйки полата на Фийби, когато животното се препъна и падна на колене.
Катон го смушка и конят се измъкна на брега. Катон изруга, когато разбра, че животното куца. От другата страна на храсталака се дочуха викове, но преследвачите им явно нямаше да тръгнат да ги гонят.
Катон се огледа. В дъното на полето се виждаше горичка. Нападателите можеше да се откажат, предполагайки, че те двамата са се отдалечили достатъчно, но можеше и да потърсят път през гъсталаците. В горичката би могъл да ги задържи. Конят можеше да върви, но не и да препуска.
Катон слезе от седлото, хвана юздата и поведе животното към горичката.
— Да сляза ли и аз? — запита Фийби, хващайки се по навик за лъка на седлото, когато се озова без опора на гърба на големия кон.
— Не — каза той. — Не искам да ми избягаш.
— Къде мислиш, че ще отида?
Фийби погледна тревожно през рамо, търсейки да види преследвачите.
— Като те познавам… където и да е — отговори той.
— Това не е честно — нападна го Фийби.
— Така ли? — Катон се изсмя късо. — Просто седи и не мърдай. Ако се въртиш, той ще куца още по-силно. Когато стигнем в горичката, ще погледна да видя какво му е.
— Ами ако тръгнат след нас?
— Когато се случи, тогава ще му мислим.
Стори й се, че на него му е напълно безразлично дали глутница озверели убийци ги преследва или не.
Конят докуца до мрачната усамотена горичка. Катон го заведе до средата й и спря. Огледа се, преценявайки положението, после вдигна очи към разперените клони на един стар бор.
— Добре, Фийби, искам да се покатериш там. Фийби погледна нагоре.
— Защо? За да знаеш къде съм?
— И затова — отговори Катон със суха усмивка. — Но и защото ще си на сигурно място, ако тези негодници тръгнат да ни преследват. А докато си там горе, ако се покатериш достатъчно високо, ще можеш да ми кажеш, ако ги видиш да се задават по полето.
Той посегна да я свали от седлото.
— Знаех си, че ще видиш, че мога да съм ти полезна — забеляза Фийби. Погледна към дървото. — Само ми се искаше да бях облечена с една от старите си рокли. — И тя погали новата рокля за езда. — Полата ми е цялата измокрена от потока, а сега дървото ще я изцапа.
И тя философски сви рамене.
Свали шапката и наметалото си и ги остави на земята, после отново огледа критично дървото. Най-долният клон беше доста високо над земята.
— Трябва да ме вдигнеш. Ако стигна долния клон, мисля, че ще мога да се покатеря нагоре.
— Стъпи на раменете ми.
Катон коленичи и вдигна ръце, за да може тя да се хване за тях.
— Да не ти стане нещо?
— Нищо ми няма. — Той бавно се изправи и я хвана за кръста, за да й помогне да запази равновесие. Когато се изправи, Фийби лесно можа да стигне най-долния клон. Вдигна се на дървото и се закатери нагоре, без да обръща внимание на бодливите иглички.
— Какво виждаш? — повика я тихо Катон.
— Нищо… о, да, сега виждам. Има двама души в полето.
— Добре, кажи ми, ако се насочат насам.
Катон се обърна към коня и прокара полека ръце по предните му крака. Не намери нищо и мина към задните. Левият глезен беше горещ на пипане и той изруга под нос. Конят нямаше да може да стигне до дома в Уудсток.
Изправи се и огледа притъмняващата горичка. Не можеха да изкарат нощта тук. Според него имаше само една възможност, и то не чак толкова примамлива.
— Какво става, Фийби?
— Сега има шестима на полето, но само се мотаят. Стъмва се.
— Мммм. — Катон измъкна два пистолета от дисагите на седлото си. — Стой си на мястото. Аз ще се отърва от тях.
— Но те са шест, а ти си един — изтъкна Фийби.
— Уверявам те, че съм им напълно достатъчен — изрече Катон с донякъде свадлив тон и тръгна към края на горичката.
Поради някаква причина Фийби хранеше известни съмнения, че съпругът й ще успее да се справи. Вторачи се, кацнала на наблюдателницата си, по-скоро заинтригувана, отколкото изплашена. Чу пистолетен изстрел. Един от дезертьорите извика и се свлече на колене, притискайки ръка към рамото си. Другите се огледаха объркани. Чу се още един изстрел и падна още един.
Останалите четирима си плюха на петите и побягнаха така, сякаш ги преследваха цяла дружина дяволи.
Фийби запляска с ръце и се смъкна долу, тупвайки на земята точно когато Катон се появи под дървото, стиснал небрежно още димящите пистолети.
— Какви страхливци само! Но ти си великолепен стрелец — изрече благоговейно Фийби.