Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
— Здрасти — рече юношата. Запали неуверено цигара и се вторачи надолу по стълбите към мен. — Бихте ли желали един танц? О! А! Извинете — продължи той и ми протегна ръка, сякаш бяхме на ден за посетители в Итън, а той беше бивш министър на вътрешните работи, забравил за момент добрите си обноски. — Саймън Далримпъл.
— Бриджет Джоунс — казах аз и вдървено му протегнах ръка, чувствайки се като член на военновременен кабинет.
— Здрасти. Да. Наистина се радвам да се запозная с вас. Е, може ли да потанцуваме? — продължи той, като отново се превърна в гимназист.
— Ами, как да ви кажа, не знам — превърнах се аз на свой ред във вкисната девственица и неволно се изкисках пресипнало като проститутка във винарна.
— Искам да кажа тук. Само за малко.
Поколебах се. Да си кажа правичката, бях поласкана. Цялата тази работа и произвеждането на чудо пред очите на Марк Дарси бяха започнали да ми замайват главата.
— Моля ви — настоя Саймън. — Никога досега не съм танцувал с възрастна жена. О, проклятие, извинете, не исках да кажа... — продължи той, като видя изражението ми. — Имам предвид, която е завършила училище — поправи се той и страстно стисна ръката ми. — Имате ли нещо против? Ще ви бъда страшно, страшно благодарен.
Саймън Далримпъл очевидно бе закърмен от люлката с бални танци, тъй че беше доста приятно опитна ръка да те води напред-назад. Лошото беше, че той получи... ъ... как да кажа, най-огромната ерекция, на която бях имала щастието да се натъкна, а при такова плътно притиснато танцуване не можех да я подмина, сякаш е кутия за моливи.
— Дай да те отменя, Саймън — обади се глас.
Беше Марк Дарси.
— Хайде. Влизай вътре. Отдавна трябваше да си в кревата.
Саймън доби напълно съкрушен вид. Изчерви се като домат и забърза обратно на приема.
— Може ли? — рече Марк и ми протегна ръка.
— Не — казах бясна аз.
— Какво има?
— Ъм — измучах аз, търсейки обяснение за гнева си. — Постъпи отвратително с един млад човек, като се направи на много важен и го унизи по такъв начин на неговата чувствителна възраст. — После, като забелязах недоумяващото му изражение, продължих да бърборя. — Въпреки че съм ти крайно благодарна, задето ме покани на приема. Прекрасен е. Много ти благодаря. Фантастичен прием.
— Да. Май вече ми го каза — отбеляза той, като мигаше на парцали. Истината е, че изглеждаше доста объркан и наранен. — Аз... — Млъкна, после започна нервно да крачи из вътрешния двор, да въздиша и да прекарва ръка през косата си. — Как е... Чела ли си напоследък някакви интересни книги?
Невероятно.
— Марк — заявих аз, — ако ме попиташ още веднъж дали напоследък съм чела интересни книги, ще започна да вия. Защо не ме попиташ нещо друго? Дай малко разнообразие. Питай ме имам ли хоби или мнение относно единната европейска валута, или дали съм имала някое особено неприятно изживяване с презерватив.
— Аз... — започна пак той.
— Или, ако трябва да избера с кого да спя между Дъглас Хърд, Майкъл Хауард и Джим Дейвидсън, на кого ще се спра. Всъщност Дъглас Хърд е без конкуренция.
— Дъглас Хърд? — рече Марк.
— Ъхъм. Да. Той е прекрасно строг, но справедлив.
— Хмм — замислено проточи Марк. — Ти твърдиш това, но Майкъл Хауард има извънредно привлекателна и интелигентна съпруга. Трябва да има някакви скрити добродетели.
— Като например? — по детски възкликнах аз с надеждата, че ще заговори за секс.
— Ами...
— Може да го бива в леглото — помогнах му аз.
— Или е фантастичен грънчар.
— Или квалифициран ароматотерапевт.
— Бриджет, ще вечеряш ли с мен? — рязко и малко троснато смени темата той, сякаш се канеше да ме настани някъде на някоя маса и да ми тегли едно хубавичко конско.
Млъкнах и го загледах.
— Майка ми ли те накара? — подозрително попитах аз.
— Не... аз...
— Уна Алкънбери?
— Не, не...
Изведнъж разбрах какво става.
— Значи е твоята майка!
— Ами майка ми...
— Не желая да ме каниш на вечеря само защото майка ти го иска. И без това няма за какво да си говорим. Току-що ме попита чела ли съм напоследък интересни книги, а аз ще трябва да се напъна да скалъпя някоя жалка лъжа и...
Загледа ме разтревожено.
— Но Уна Алкънбери ми каза, че си литературна хиена, напълно погълната от четене.
— Нима? — попитах аз. Идеята внезапно ми допадна. — И какво друго ти каза?
— Ами, че си радикална феминистка и водиш невероятно бляскав живот...
— Ооох — измърках аз.
— ... и излизаш с милиони мъже.