Дневникът на Бриджет Джоунс

— Хъх.

— Чух за Даниел. Съжалявам.

— В интерес на истината, ти се опита да ме предупредиш — смънках неловко аз. — Все пак какво имаш против него?

— Той спа с жена ми — обясни Марк. — Две седмици след сватбата.

Зяпнах го ужасена и в този миг над нас прокънтя глас.

— Маркиии! — Беше Наташа, очертана на фона на светлината, надничаща надолу да види какво става. — Маркиии! — ревна пак тя. — Какво правиш там?

— Миналата Коледа — бързо продължи Марк — мислех, че ако майка ми още веднъж произнесе думите „Бриджет Джоунс“, ще отида в редакцията на „Сънди Пийпъл“ и ще я обвиня, че като малък ме е малтретирала с велосипедна помпа. После, когато те видях... а бях облечен с онзи нелеп пуловер на ромбове, който Уна ми подари за Коледа... Бриджет, всички момичета, които познавам, са толкова лустросани. Не знам никоя друга, която би си прикачила заешка опашчица на гащичките или...

— Марк! — кресна Наташа и тръгна надолу по стълбите.

— Но ти имаш приятелка — посочих аз очевидното.

— Всъщност вече не — отговори той. — Само вечеря? Някой път?

— Добре — прошепнах аз. — Добре.

След това реших, че ще е най-добре да се прибирам — нямаше какво повече да правя, защото Наташа следеше всяко мое движение като крокодилка, към чиито яйца съм се приближила прекалено много, а и вече бях дала на Марк Дарси адреса и телефона си и се бяхме уговорили да се видим във вторник. Като прекосявах стаята с дансинга, видях мама, Уна и Илейн Дарси да бърборят оживено с Марк. Не можех да не си представя физиономиите им, ако знаеха случилото се преди малко. Изведнъж получих видение за пуешкото парти догодина — Брайън Ендърби си повдига панталоните и казва: „Хръмф. Радвам се да видя, че младите се забавляват, а?“, а ние с Марк Дарси сме принудени да правим номера пред събралата се компания, като например да си търкаме носовете или да правим секс пред тях, като че ли сме двойка циркови тюлени.