Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
Когато стигна до върха на стълбището, се появи Наташа в главозамайваща, прилепнала по тялото рокля от златист атлаз, грабна собственически ръката му и в бързината се спъна в една от свещите, която опръска ръба на роклята й с червен восък.
— Ууужас — каза тя. — Ууужас.
Докато изчезваха напред, успях да чуя как му пили:
— Казах ти, че е нелепо да прекараш целия следобед в подреждането на свещи на опасни места, където хората могат да се спънат. Щеше да прекараш по-полезно времето си, ако се беше погрижил разпределението на местата...
Колкото и да е странно, разпределението на местата се оказа съвършено. Мама не седеше нито до татко, нито до Хулио, а до Брайън Ендърби, с когото открай време обичаше да флиртува. Хулио беше до бляскавата петдесет и пет годишна леля на Марк Дарси, която беше вън от себе си от възторг. Баща ми порозовя от удоволствие, когато се настани до главозамайваща двойница на Шакира Кейн. Бях наистина въодушевена. Може би щях да се окажа между двама от лъскавите приятели на Марк Дарси, видни адвокати или, защо не, американци от Бостън. Но докато търсех името си на картичката, чух до себе си познат глас.
— Е, как е малката ми Бриджет? Какъв късмет извадих! Виж, мястото ти е до мен. Уна ми каза, че си скъсала с приятеля си. Не знам! Фъ! Кога най-сетне ще те омъжим?
— Е, надявам се, когато най-после това стане, аз да съм този, който ще го извърши — обади се глас от другата ми страна. — Имам нужда от ново одеяние. Ммм. От коприна в кайсиев цвят. Или може би с хубави трийсет и девет копченца от „Гамирелис“.
Марк предвидливо ме беше натресъл между Джефри Алкънбери и обратния викарий.
Макар че когато обърнахме по няколко чашки, разговорът потръгна не зле. Питах викария какво мисли за чудото на индианските статуйки на Ганеш, бога-слон, които пият мляко. Викарият ми обясни, че в еклезиастките среди се говорело, че чудото се дължи на ефекта на теракотата в горещо лято, последвано от студено време.
Когато вечерята свърши и хората тръгнаха надолу за танците, аз още разсъждавах върху думите му. Преливаща от любопитство, а също и с четири очи гледаща да избегна вероятността да му ударя един туист с Джефри Алкънбери, аз се извиних, тайничко взех от масата една чаена лъжичка и каничка с мляко и се вмъкнах в стаята, където бяха оставени подаръците, с това доказваща за себе си твърдението на Уна за показния елемент на нещата — всички подаръци бяха разопаковани и изложени на показ.
Отне ми известно време да открия теракотеното мангалче, тъй като го бяха сложили по-отзад, но когато го намерих, просто сипах малко мляко в лъжичката, наклоних я и я задържах до ръба на отвора за свещта. Не вярвах на очите си. Мангалчето за есенции пиеше мляко. Млякото направо изчезваше от лъжичката.
— Боже мой, това е чудо — възкликнах аз. Откъде можех да знам, че точно в този миг Марк Дарси ще мине наблизо?
— Какво правиш? — попита той, застанал на прага. Не знаех какво да кажа. Очевидно смяташе, че се каня да крада подаръци.
— Ммм? — проточи той.
— Мангалчето за есенции, което купих за майка ти, пие мляко — смотолевих нацупено аз.
— Я не се излагай — засмя се той.
— Наистина пие мляко — възнегодувах. — Виж!
Сипах още малко мляко в лъжичката, наклоних я и почти веднага паничката за есенцията започна да го поглъща.
— Виждаш ли — гордо изрекох аз. — Това е чудо.
Честна дума, беше страшно впечатлен.
— Права си — тихо отбеляза. — Това е чудо.
Точно в този миг на вратата изникна Наташа.
— О, здравей — изчурулика тя, като ме видя. — Днес си решила да махнеш заешкия тоалет. — И се позасмя, за да замаскира злобарската забележка като забавна шега.
— Всъщност ние, зайчетата, се обличаме така само през зимата, за да ни е топло — отвърнах аз.
— Джон Роча? — попита тя, втренчена в роклята на Джуд. — От миналата есен? Подгъвът ми е познат.
Млъкнах, за да измисля нещо крайно духовито и остро, но за жалост не можах. Тъй че след една доста глупава пауза рекох:
— Сигурна съм, че копнееш да се разхождаш сред гостите. Радвам се, че се видяхме. Чаооо!
Реших, че имам нужда да поизляза за глътка чист въздух и една цигара. Беше прекрасна, топла, звездна нощ, а луната осветяваше всички рододендронови храсти. Лично аз никога не съм си падала по рододендроните. Напомнят ми за провинциалните викториански къщи на север от романите на Д. Х. Лорънс, където хората се давят в езера. Слязох в градината, разположена доста под равнището на къщата. Музиката свиреше виенски валсове по много приятен, fin de nillenium [(фр.) — край на хилядолетието. — Б. пр.] начин. Внезапно чух някакъв шум. На фона на френските прозорци се очерта силует. Беше рус юноша с привлекателната външност на ученик от частна гимназия.