Войната на Либърти

— Ти наистина не знаеше, нали? — попита Майк. — Не знаеше, че Протосите ще дойдат тук? Как може да не си знаел?

— Безочливо пале такова — отвърна Менгск, приближавайки се до конзолата и гледайки към десетина екрана едновременно. — Разбира се, че знаех, че Протосите ще дойдат тук. Те гонят Зергите, както домакинята преследва мухата с нагънат вестник и само я чака да кацне, за да я размаже. Просто не ги очаквах да дойдат тук толкова скоро.

Майк не можа да се сдържи и се усмихна. Всичко, което успяваше да разтревожи великия Арктур Менгск, беше достатъчно, за да го направи щастлив. Като се замисли човек, ако Протосите бяха във връзка с Менгск, те вероятно бяха осъзнали какъв двуличен политикан бе той и просто си седяха в подпространството, изчаквайки го да направи точно такова нещо.

Менгск премести погледа си върху няколко екрана последователно, след което изруга под мустак. Най-накрая, той натисна един бутон и каза:

— Дюк!

На монитора се появи обруленото лице на генерала.

— Сър, обмислихте ли молбата ми относно капитан Рейнър?

— Спести ми незначителната си свада — сопна му се Менгск. — Свържи се с местните командири. Протосите са тук.

— Да, сър, знаем — отвърна гордо Дюк. — Но те избягват нашите сили и се съсредоточават основно върху кошерите на Зергите. — Той млъкна и примигна, без въобще да осъзнава, че това може и да бе нещо лошо.

— Ако войските на Протосите атакуват Зергите — започна Менгск, наблягайки на всяка дума, — значи Зергите се бият с тях, вместо с Конфедерацията. Ако Протосите отвличат вниманието на Зергите, то силите на Конфедерацията може да успеят да избягат. Старите Фамилии може да се измъкнат, а заедно с тях и сърцевината на властта на Конфедерацията!

Дюк примигна още веднъж и лицето му помръкна.

— Тогава трябва да спрем Протосите. Мога да се свържа с тези блестящи мишелови и да им кажа да се оттеглят.

Менгск не му обърна никакво внимание и натисна няколко други бутона.

— Искам лейтенант Кериган и един ударен отряд да влязат в бой с атакуващите сили на Протосите. Капитан Рейнър и генерал Дюк да останат тук на командния кораб.

Разгневеното лице на Рейнър, червено като повърхността на Тарсонис, изникна на един друг екран.

— Първо продаваш всички жители на тази планета на Зергите, а сега искаш от нас да се изправим срещу Протосите? Ти наистина си откачил. И ще изпратиш Кериган там долу без подкрепления?

Слисано-възбуденото изражение по лицето на Менгск вече бе заменено от хладнокръвна увереност. В полето от реалност имаше смущения, но то си оставаше цяло-целеничко. Майк се зачуди колко още беше нужно, за да бъде съборена фасадата, зад която се криеше този мъж. И какво щеше да се случи, когато маската бъдеше свалена? Имаше ли въобще нещо, което да се покаже изотдолу?